9 февруари / ИСАЯ

прочит за деня: Исая 29-33

ЗА ЯЗДЕНЕТО НА БЪРЗИ КОНЕ

Сънувах сън: На овално блюдо в средата на голяма маса беше сервирана огромна риба, непокътната. По масата имаше десетина чинии с остатъци и рибешки кости. Нямаше никого. Столовете бяха разбутани един надясно, един наляво – сякаш всички бяха яли набързо и по даден знак бяха хукнали нанякъде…

Все по-задъхано е ежедневието ни. Високи оборотите, на които живеем. Сякаш има някаква компресия на времето. И колкото по-бързо тичаме в надпревара с него, толкова повече не ни достига.

Дал ни е възможност за избор Бог: Или „в завръщане и почивка ще се избавите”, или „…ще бягате, докато останете като окастрено дърво на планински връх, като знаме на хълм!” – ни казва в Исая 30:17. Няма нищо по-тъжно от окастрено дърво на планински връх, от угаснало огнище, засипано с пепел. „Най-тъжното е да видиш как някой, който е дал тържествено обещание да бъде мощен посланик за Бога в света, само дими като угаснал вулкан” – казва Осуалд Чеймбърс.

Угаснал ли е твоят Ариил? Поради препускане и липса на време с Бога?

Т.Д.Джейкс казва: „Ако молитвеният ти живот се поизпари и служението ти наклони везните, ще те смаже!”

Аз отказвам да попадам в капана на времето, на завихрените обороти. Отказвам да бягам, да „яздя на бързи коне” и да наранявам моя Бог, пренебрегвайки времето си с Него. Защото Той е приготвил богата трапеза за мен и ме чака, за да се смили над мен (30:18).

Чака ме, за да получи от мен сърцето ми, любовта ми, желанието и решението  ми да вървя в Неговия път и да върша Неговата воля. Чака ме и за да ми даде всичко, което не ми достига, за да устоя в решението си. За да ме изпълни със Своя мир, с нова вяра и доверие, и увереност. С нова мяра от Духа Си.

„Блажени всички, които Го чакат.” (30:18)

Научи ни, Господи, да Те чакаме!

Да вечеряме с Теб богато, за да извървим пътя, който имаш за нас докрай!

Светлана Каролева