9 Май / ПСАЛМИ

прочит за деня: Псалми 54-56 глава

НАЙ-ДОБЪР ПРИЯТЕЛ

„Понеже да би ме враг укорявал, – това бих търпял, да би ме противник мразел, – от него бих се скрил; но това си ти, човек равен на мене, другар мой, мой близък приятел. Заедно се разговаряхме сладко, с множеството ходехме в Божия дом. (Псалми 55:12-14)

Децата обичат израза „най-добър приятел“. Помня как, като малка, щедро коронясвах някоя от съученичките си с тази титла и, разбира се, очаквах от нея подобаващо поведение. Често номинираната приятелка успяваше да отговори на очакванията ми за ден-два, понякога даже за цял месец, но винаги настъпваше денят, в който се скарвахме драматично и титлата се овакантяваше… Никак не беше забавно! Но пък беше чудесно училище за живота, в което заедно с приятелките ми се учехме как да общуваме с хората, как да ги ценим и доколко можем да разчитаме на тях.

Приятелството е прекрасен дар от Бог за нас! И както всяко прекрасно нещо, то си има своя „отровен двойник“. Проблемът е, че при хората не е както при горските гъби – гъбите се раждат отровни или полезни, а хората можем да бъдем и едното, и другото. Един и същи човек може днес да бъде „верен, като брат“, а утре сърцето му да се вледени и устата му да изговори отровни думи срещу теб.

„Устата му са по-мазни от масло, а в сърцето му има война; думите му са по-меки от дървено масло, но са голи мечове.” (Псалм 54:21)

Сърцето на човека е променливо, обстоятелствата – също. Самите ние (въпреки че си мислим, че сме от добрите) със сигурност проявяваме променливо отношение към приятелите си. Така ли е?!

Само Исус даде живота Си за приятелите. Един от тях твърдеше: „Живота си ще дам за Тебе“, но няколко часа по-късно изрече: „Не Го познавам!“ А след това излезе вън и плака горко. Исус познава човешката ни природа, затова е готов не само да ни прости, но и да ни възстанови в позиция „приятел“. Нещо повече, Той изстрада и прокара за нас ПЪТ, по който да станем негови братя! Затова и само Той може истински да ни помогне, ако сме преживели разочарование от приятел. Давид определено е знаел това: „Но аз към Бога ще извикам; и Господ ще ме избави.” (ст.16)

Не знаем със сигурност за кой приятел Давид е написал тези думи, но те сякаш важат за всяко нарушено човешко взаимоотношение. Прошката е изходът от всяко нараняване на душата:

„И когато се изправяте на молитва, прощавайте, ако имате нещо против някого, за да прости и Отец ви, Който е на небесата, вашите прегрешения. (Марк 11:25)

Да, знам, че е трудно, понякога е направо невъзможно! Знам го от личен опит. Изглежда несправедливо да прощаваме, особено когато не са ни поискали прошка! Но Бог го иска от нас, за да „победим злото чрез доброто“ (Римл.12:21)

В Псалм 54 Давид ни разкрива сърцето си – виждаме болката от предателството на приятел, от злите думи по негов адрес; виждаме разочарованието, че е допуснал да го използват по такъв начин… А накрая ни припомня откъде е почерпил сили да продължи – винаги и неизменно от същия източник:

 „Възложи на Господа това, което ти е възложил, и Той ще те подпре: никога не ще допусне да се поклати праведният.” (Псалм 54:22)

Може би затова Библията нарича Давид „мъж по Божието сърце“. Въпреки всичко.

Даниела Енчева