ЛЕВИТ, глава 23

ГОСПОДНИТЕ  ПРАЗНИЦИ

„Господ още говори на Мойсей, казвайки: Кажи на израиляните: Господните празници, в които ще свиквате святи събрания, Мои празници, са следните…“
Левит 23:1-2

Като евангелски вярващи, ние често гледаме с пренебрежение и голяма доза песимизъм на юдейските празници, като пренебрегваме факта, че и ние, както излезлите от Египет роби, се нуждаем от пълна промяна на нашия празничен календар. Нашият ежедневен, седмичен и месечен светски график трябва да бъде заменен с духовен такъв! Празничните ни обичаи и богослужебно поведение, трябва да бъде предавано от поколение на поколение.

Учудващо ще бъде, ако след като сме повярвали в Христос, нашите навици не са се променили напълно и ние все още ще се движим по календара на света. Учудващо ще е ако богопоклонението ни е хаотично, а не систематично; епизодично, а не редовно!

В книга Левит 23 глава Бог представя празниците на Израел не като създаване на човешка празнична традиция, а като „Господни празници“, чрез които Бог открива Своя изкупителен план и сочат пророчески към делото на Месията.

Господните празници се делят на пролетни и есенни и за нас представляват предобразни събития в служението на Исус Христос.

ПРОЛЕТНИ ПРАЗНИЦИ ПРЕДСТАВЯЩИ ДЕЛОТО НА СПАСЕНИЕТО

Пасха (Песах)

Пасхата напомня за избавлението на Израел от Египет, чрез кръвта на пасхалния агнец (Изх.12). Този празник намира своето съвършено изпълнение в жертвата на Исус Христос – Агнецът Божи, принесен за греховете на света. Той беше разпънат именно в деня на Пасха (Мат. 26:1–2), а чрез Неговата кръв вярващите са избавени от смъртта и осъждението.

Безквасни хлябове

Празникът символизира живот без грях и примеси. За християните безквасният хляб сочи към Христос като Истинския хляб слязъл от небето и към чистотата на Евангелието, което ние сме приели и което трябва да предадем на другите. Затова апостол Павел ни призовава:
 „Нека празнуваме… с безквасни хлябове на искреност и истина“ (1 Кор. 5:8).

Първи плодове

Празникът на Първите плодове се изпълнява във възкресението на Исус Христос, Който е „първият плод на починалите“ (1 Кор. 15:20). Той възкръсна в първия ден на седмицата, което поставя основата на християнското поклонение в неделята – деня на победата над смъртта.

Петдесетница (Шавуот)

Петдесет дни след празника на Първите плодове изпълнен в Христос, Бог е излял Святия Дух над учениците (Д.А. 2). Както на Синай Израел получи Закона, така на Петдесетница Църквата получи Духа, чрез Когото се роди новозаветният Божий народ. Това е празникът на духовната жетва и на началото на Църквата.

ЕСЕННИ ПРАЗНИЦИ – ЗАВЪРШЕКЪТ НА БОЖИЯ ПЛАН

Празникът на Тръбите

Този празник е призив към покаяние и духовно пробуждане. Той напомня, че Божият народ трябва да се подготви за среща с Господа. В Новия Завет тръбният призив насочва към бъдещото Христово пришествие.

Денят на Изкуплението (Йом Кипур)

Йом Кипур сочи към най-великото дело на Христос – съвършеното и окончателно изкупление. Исус Христос влезе веднъж завинаги в небесното светилище със Своята кръв и придоби вечно изкупление за нас (Евр. 9:11–15).

Празникът на Шатрите (Сукот)

Шатрите напомнят за Божията грижа в пустинята и сочат към бъдещото Божие обитаване сред човеците. В Христос това обещание започва да се изпълнява, а пълнотата му очакваме в Божието царство.

Юдейските празници не са отменени, а изпълнени в Христос. Християните не празнуват предобразите, а живеят в тяхната реалност. Сляпото празнуване на които и да са празници, на Господните или християнски новозаветни такива, не върши каквато и да е работа! Вярата ни в Христос ни дава много прекрасни поводи за лични, църковни и общонародни празници и радости, които реално имат изпълнение в живота ни.

За подробни статии за „Господните празници“, в „Голямото четене на Голямата Книга“ последвайте лика за тук  Числа 28 и 29 глави.