ЙОВ, ГЛАВА ПОСЛЕДНА

ДЪЩЕРИТЕ НА ЙОВ

„Господ преобърна плена на Йов, когато той се помоли за приятелите си; и Господ даде на Йов двойно, колкото имаше по-напред…

След това Йов живя сто и четиридесет години и видя синовете си и внуците си до четири поколения. И тъй, Йов умря стар и сит от дни.“
Йов 42:10–16

Така книгата на Йов завършва с благословен край – както, в крайна сметка, ще завърши животът на всеки искрен и предан Божи последовател. Независимо от трудностите, страданията, борбите, изкушенията и изпитанията, ако устоим докрай, ще се удостоим с Божието благоволение. Възможно е това възстановяване да се случи още в земния ни живот, а може да ни очаква в небесните селения. Но едно е сигурно – ще застанем пред своя Творец и ще изповядаме като Йов:

„Слушал бях за Тебе само с ухото си,
но сега окото ми Те вижда.“ Йов 42:5

За тази бъдеща среща душата ми се топи и копнее, защото знам, че е жив моят Изкупител. И още нещо – освен самото ни присъствие сред Божието обкръжение, което е най-великата, най-славната и вечна награда, вярвам, че и всички последици от нашите изпитания, всички загуби, които сме претърпели в служението си, ще бъдат възстановени.

Както при Йов – след изпитанието, което Писанието нарича „плен“ – време на изгнание, загуба и страдание – настъпва време на възстановяване, благословение и дълбоко удовлетворение.

Можем ли да си представим радостта на Йов, когато след всичко преживяно му се раждат отново седем сина и три дъщери? Когато след бурите на страданието той доживява да види децата си и внуците си до четири поколения? Наистина – това е било време на утеха, задоволство и изобилни благословения.

Но нека се върнем към един по-дълбок, иносказателен елемент в образа на Йов.

Йов е бил благословен с три дъщери.

„И първата си дъщеря нарече Емима, втората Касия, а третата Керен-Апух. И по цялата страна нямаше жени по-красиви от Йововите дъщери; и баща им даде на тях наследство, както на братята им.“  (Йов 42:14–15)

Имената на тези дъщери носят красиво и дълбоко символично значение.

Името Емима означава „красива като деня“ или „гълъбица“. След продължителната нощ на мрак, неизвестност, бедствия и терзания, за Йов настъпва нов ден – ден на светлина и надежда. Подобно на патриарха Ной, който получава вест за нов живот чрез гълъба, донесъл маслинената клонка, така и за Йов раждането на тази дъщеря е като небесно послание за възстановеното Божие благоволение. Затова той я нарича Гълъбица – красива като деня.

Втората дъщеря носи името Касия – име на ароматна подправка и благовонна билка. Това име е силен контраст с преживяното от Йов по време на изпитанието, когато тялото му е било покрито с рани и язви. Ако тогава страданието е било като тежка миризма на болка, сега животът отново ухае. Новородената му дъщеря е носела благоухание на живот и радост.

Усещали ли сте се някога за нежното и чисто ухание на новородено дете? То е толкова меко, толкова крехко и изпълнено с мир, и освен това носи дъха на новото начало.

В Псалом 45 Давид пророчески говори за Месията:

„ затова, Боже, Твоят Бог Те е помазал
с миро на радост повече от Твоите събратя.
На смирна, алой и касия благоухаят всичките Ти одежди…“

Третата дъщеря на Йов се казва Керен-Апух, което означава „рог“ – съд, пълен с козметика за разкрасяване. Това е силен образ на възстановеното достойнство и красота. В дните на своята скръб Йов казва: „в праха скрих своя рог“ (Йов 16:15) – образ на унижение и съкрушение. Но сега рогът вече не е в праха – той е изпълнен с красота, чест и възстановена слава.

Докато размишлявах върху тази последна глава от книгата Йов, в съзнанието ми проблесна една любопитна мисъл.

Ако Йов в известен смисъл е предобраз на Христос – страдащият праведник, който след страданието си бива възвисен в слава – възможно ли е трите дъщери на Йов да носят и по-широка символика?

Възможно ли е те да напомнят за трите големи клона на християнството, които са се родили през историята на Църквата – православния, католическия и протестантския?

Това, разбира се, е само образна мисъл, не догматично твърдение, но тя поставя един интересен въпрос.
Ако дъщерите на Йов са символ на различните проявления на Христовата църква в света, тогава на коя от тях бихме приличали ние – протестантите?

Дали на Емима – гълъбът на новото начало?
Дали на Касия – благоуханието на обновения живот?
Или на Керен-Апух – възстановената красота?

Истина е, че Божият замисъл е по-голям от нашите разделения. Защото в края на книгата Йов не виждаме съперничество между децата, а дом, изпълнен с живот, красота и наследство.

И над всичко стои едно свидетелство – свидетелството на човек, който е преминал през страдание и е видял Бога.

„Слушал бях за Тебе само с ухото си,
но сега окото ми Те вижда.“

Това е истинският щастлив край на историята…
Не дълголетието.
Не богатството.
А срещата!