1КОРИНТЯНИ, глава 10:1-4

„Защото, братя, желая да знаете, че макар да са били бащите ни всички под облака, и всички да са минали през морето,  и в облака, и в морето всички да са били кръстени в Мойсей,  и всички да са яли от същата духовна храна, и всички да са пили от същото духовно питие (защото пиеха от една духовна Канара, която ги придружаваше; и тази Канара бе Христос“ 1Кор.10:1-4

Христос е единствения Спасител за всички хора – и за тези от Стария Завет и за нас Новозаветните християни. Той е спасителната Канара – източника на жива вода и небесния хляб. Цитираните по-горе стихове са основата на стара, много стара християнска песен, която и истинска изповед за душата ми.
Знаете ли мелодията ѝ?
А бихте ли я запели заедно с мен?

О, Прибежище добро,
О, Ти вечна Канаро,
Ти разцепена за нас,
В Тебе да се скрия аз.
Из Господните ребра
Кръв излезе и вода:
Само те ще ме спасят
И умият от грехъ
т.

Радостта ми и да е
Ангелска, ил’ сълзите
Непрестанни и да са,
Те не могат никога
Един грешник да спасят. –
Да омият от грехът;
Но Ти, вечна Канаро,
Си прибежище добро.

Нищо аз в ръцете си,
Не донасям, Господи:
Празен е и трудът мой,
Та залавям кръста Твой.
Гол съм – даваш облекло;
Нищ съм – даваш все добро;
Гладен, жаден – ястие
Даваш Ти и питие.

В скоротечний тоз живот,
И когато вече в смърт
Аз затворя тез очи,
Господи, Ти близ бъди;
Близ и в тоз плачевен дол,
И пред съдния престол,
О, Прибежище добро,
О, Ти вечна Канаро!