2 Коринтяни 11 глава
БОЖЕСТВЕНА РЕВНОСТ КЪМ НАШАТА ИЗНЕВЯРА!
„Дано бихте потърпели малко моето безумие! Да, потърпете ме, защото ревнувам за вас с божествена ревност…“ 2 Кор. 11:1, 2
Изпитвали ли сте някога това болезнено чувство – ревност?
Е, Божествената ревност няма нищо общо с човешката!
Ревността при нас, хората, се появява като горчивина от това, че сме достатъчно оценени, че сме пренебрегнати и отхвърлени – и много често любимите ни имат основателен повод за това! В ревността си ние чувстваме обида, защото са предпочели някой по-умен, по-красив, по-интелигентен или по-добър от нас. В ревността си ние може да изпитваме самосъжаление и отчаяна покруса.
За разлика от човешката, Божествената ревност е стъпила върху Божествената емпатия* към нас, човеците, а не върху егоизма, който хората изпитват към самите себе си!
Бог съпреживява с нас разочарованията, болката и покрусата, които изпитваме всеки път, когато вместо Него предпочетем козните на сатана. Бог усеща терзанието на нашето отчаяние, когато измамени за пореден път от врага на душите ни, се окажем в клетката на безнадеждното бъдеще. Бог усеща отчаянието на хората, които, след като са познали нежната Му и благодатна любов, са Му изневерили, тежко са съгрешили, отрекли са се от своя Спасител и са погубили вечния си живот.
Бог пострада на Кръста за нас и продължава да страда, „докато разпъваме втори път в себе си Божия Син и Го опозоряваме“ (Евр. 6:6). И не само това, Бог чува воплите на хвърлените в ада души…
Това е основата на Божествената, свята ревност и гняв, причинени от нашето несправедливо отхвърляне на съвършената Му и безпричинна Агапе любов. Ревността Му е отговор на невярата ни и на пренебрежителното ни отношение към Неговата благодат. Ревността Му е свято негодувание срещу немарливото ни отношение към даровете, дарбите и светите Му неща!
„Или мислите, че без нужда казва Писанието, че Бог и до завист ревнува за Духа, Който е вложил да живее в нас?“ (Яков 4:5)…или смятате, че Бог без основание изпитва отвращение от нашите лицемерни молитви и жертви, докато в същото време Му изневеряваме със света?
„Дано някой от вас би затворил вратата на храма, за да не палите огън на олтара Ми напразно! Аз не благоволя към вас – казва Господ на силите, – нито ще приема принос от ръката ви. Защото от изгрева на слънцето до залеза му името Ми ще бъде велико сред народите и на всяко място ще се принася на името Ми тамян и чист принос.“ Малахия 1:10, 11
Апостол Павел е изпитвал точно такава Божествена ревност към повярвалите християни в Коринт, които са се заигравали със света, изневерявали са на истината и на Господ; пренебрегвали са братството и са вървели към вечно отделяне от Бога, от Църквата Му и от общението с вярващите, и със самия Павел…
И аз ревнувам за хората, които ни напуснаха!
Изреждам ги по име пред Бога и час по час се моля да се върнат!
__________________________________________________________________________________
Емпатия* – съпреживяване на емоциите, чувствата и болката на другите.
