Името има значение

Чували ли сте за Марин Левиджов от Свищов? През 1999 г., той гледа финала на Шампионска лига между Байерн и Манчестър Юнайтед. Към 89-та минута неговите любимци от Манчестър губят с 0:1 и Левиджов заявява, че ако обърнат мача, той ще си смени името на Манчестър Юнайтед. Англичаните постигат обрат и това предопределя перипетиите в живота на Марин през следващите 15 години. Той повежда битка със съда и накрая успява да смени името си на Манчестър Левиджов-Юнайтед. Но всички му викат Манчестър Юнайтед. Има даже филм за него. Между другото, котката му се казва Бекъм!   Понякога хората искат да си сменят името, защото са фенове на футболен отбор, певец или политик. Но има и случаи на насилствена смяна на имената, като този от 80-те години с българските турци. Името е важно. Спомнете си колко имена сте прехвърляли, докато изберете име за своето бебе. Ние нарекохме нашите деца Дебора, Моника и Стефан. И днес не мога да си ги представя с друго име. Дебора или Девора означава работлива като пчела, интелигентна и остроумна. Това е тя! Моника идва може би от гръцкото „монос”, което означава „сам” – тя наистина обича да се усамотява. А Стефан значи „венец” – той е венец на нашата младост.   Понякога някои родители избират доста странни имена за своите деца. Като Букетка Градинарова, Бърза Куршумова, Винету Келешев, Етко Хвърчилков, Лука Тъпанаров, Мишка Върбанова, Паун Запрянов, Патьо Самоходов, Пульо Пулев, Ричард Груев, Черешка Червенкова и Стихия Балканска. Как бихте се чувствали, ако се казвахте така? Не знам защо тези родители са кръстили така децата си. Дано децата да са им простили!    Обикновено, когато даваме имена на децата си, те са пожелателни, но често описват и техния характер. Така е и в Библията. Името на хората е нещо повече от обръщение. То говори за характера на човека така, както името на Бога разкрива Неговите атрибути и характер. Името разкрива нещо за човека. В пасажа от Битие 17:1-8 откриваме няколко имена:   Когато Аврам беше на деветдесет и девет години, Господ му се яви и му рече: „Аз съм Всемогъщият Бог. Живей пред Мене и бъди непорочен. Сега Аз сключвам Своя завет с тебе и ти ще придобиеш многобройно потомство.“ Тогава Аврам падна по лице, а Бог продължи да говори с него: „Ето Моя завет с тебе: ти ще станеш баща на много народи. Няма вече да се наричаш Аврам, а името ти ще бъде Авраам, защото ще те направя баща на много народи. Ще направя твоя род многоброен, от тебе ще произлязат народи и царе ще бъдат твои потомци. Сключвам Своя завет с тебе и с твоите потомци – вечен завет, от род в род. Аз ще бъда Бог за тебе и за твоите потомци след тебе. На тебе и на твоите потомци след тебе ще дам земята, в която си пришелец, цялата ханаанска земя, за вечно владение; и ще бъда за тях Бог.“   Името на човека е важно. Дотук Авраам се наричаше Аврам. А Сара беше Сарая. Изминали са 13 години от предходната 16 глава. Там Аврам и Сарая вземат нещата в свои ръце и всичко се обърква. Мъже, представете си, че живеете в дом с две жени 13 години и през цялото време те се държат една друга за гушата. И за капак имате дете-дивак, за което дори Бог каза, че ще бъде като див осел! Това са 13 години на горчивина, гняв, презрение, ревност, завист и открито непокорство. Тринадесет години живот в резултат на това, че бяха взели нещата в свои ръце. През това време Бог остана мълчалив. Сигурно Аврам се е чудел къде е Бог, защо не се обажда. И тук изведнъж Бог нарушава мълчанието с ново откровение за Своята сила и слава. Той се разкрива с ново име – Бог Всемогъщи.    Досега Аврам познаваше Бога като Яхве, Аз съм който съм. Сега Той казва: „Аз съм Всемогъщият Бог”, което на еврейски звучи „Ел Шадай” и означава всесилен, всемогъщ, вседостатъчен. С това име Бог казваше на Аврам: За тези 13 години трябва да си се убедил, че сам не можеш да продължиш рода си чрез Исмаил. Блъскал си си главата напразно. Правил си планове без кръчмаря. Сега ще ти се изявя като Ел Шадай. Ще видиш, че Аз съм способен да направя всичко, което искам и което съм обещал!”   Колко много се нуждаем да осъзнаем тази истина! Да открием реалността на Ел Шадай – на Всемогъщия Бог в ситуацията, в която сме сега. И след като напомни на Аврам кой е Той, му каза какво точно ще направи. Пет пъти той използва израза „Аз ще”. Бог утвърди своя завет с Авраам. Бог пое инициатата, слезе при Авраам от небето, влезе във взаимоотношение с него, откри се на Авраам, призова го, а тук излага правилата на играта, така да се каже.   Ние често си мислим, че Бог ни е изоставил. Понякога Той може да изглежда мълчалив, защото сами се опитваме да се справим с трудностите в живота. Той просто чака да си научим урока – че се нуждаем от Него. И тогава няма нужда да се изкачим на връх Мусала, за да Го срещнем. Той не повика Авраам на върха на планината, но слезе при него. Достатъчно е да се убедим в собствената си несъстоятелност. Да разтворим Книгата на книгите, да излеем душата си пред Него в молитва. И тогава ще срещнем Ел Шадай! И тогава Той идва и казва: „Ето какво ще направя за теб...” Акцентът е върху Неговото всемогъщество, не върху нашата слабост. Така работи Бог. Това е Богът, в който намираме утеха!   Ел Шадай идва при мен такъв, какъвто съм – с моите слабости, несъвършенства и грехове. Той идва при мен чрез Своя Син Исус Христос, който е Божието Слово. Той идва при мен чрез Тялото на Христос – в общението със светиите. Той идва при мен чрез водното кръщение и Господната вечеря. Защото Той е Бог Всемогъщи! Когато видим Бог по нов начин, когато Го срещнем, няма как това да не доведе до промяна в живота ни. Не може да срещнем Бог и да останем непроменени. За Авраам и Сара промяната бе отразена в новите имена, които Бог им даде.   Битие 17:5 казва: „Няма вече да се наричаш Аврам, а името ти ще бъде Авраам; защото те направих баща на много народи.”   А в Битие 17:15-16 четем: „И Бог каза на Авраам: Не наричай вече Сарая жена си Сарая; а Сара да бъде името й. Аз ще я благословя, и ще ти дам и син от нея. И ще я благословя, и тя ще стане майка на народи; царе на народи ще произлязат от нея.”   Аврам означаваше „високопоставен баща”. Но представете си колко се е срамувал от това име. Всеки път, когато е срещал някой търговец, е протичал следният диалог: „Как се казваш?” „Казвам се Високопоставен баща”. „А, интересно име. И колко деца имаш, Високопоставен баща?” „Нямам деца.” А през последните 13 години е казвал: „Едно”. И търговецът е казвал. „Ех, и ти си един високопоставен баща...!” А какво да кажем за Сара? Как бихте се чувствали да живеете почти цял живот с името „свадлива”, каквото е едно от значенията на Сарая? Ние вече видяхме в отношението й към Агар, че Сарая може да е доста заядлива. Първо я даде на Авраам, за да й роди наследник, а когато Агар забременя, тя започна да ревнува и я изгони.   Соломон, авторът на Притчи, казва: „По-добре да живееш в ъгъл на покрива, отколкото в широка къща със свадлива жена.” (21:9) Той е имал 1000 жени. Сигурно знае за какво говори. Сигурно Сарая цели 13 години е мелела сол на главата на Аврам и му се е оплаквала от Агар. И през цялото това време на нея не се е гледало с добро око като на бездетна жена. Но това скоро щеше да се промени.   По време на военна кампания до Александър Велики достигнало известие за един негов войник, който сериозно и неведнъж нарушавал военния устав и уронвал престижа на армията му с държането си. И отгоре на всичко този войник се казвал Александър. Александър Велики извикал войника в палатката си и го попитал как се казва. „Александър”, отговорил войникът. Александър Велики погледнал войника право в очите и със сериозен тон казал: „Тогава или промени поведението си, или промени името си.”   Името има значение!   Бог промени имената на Аврам и Сарая и с това промени тяхното поведение. „Името ти ще бъде Авраам” (ст.5) Авраам означава „отец на много народи”. Името на Сарая стана Сара. Тази, която беше свадлива, стана княгиня. И двете имена даваха нова идентичност на Авраам и Сара и показваха какво Бог ще направи в живота им. „Аврааме, години наред ти се опитваше да бъдеш високопоставен. Сега Аз ще извърша моето дело в живота ти.” „Сара, със своите сили ти не постигна нищо друго освен кавги и горчивина, но Аз ще ти дам достойнство.” Всичко е от Бога, чрез Бога и за Бога. Бог каза на Авраам и Сара: „Вече знаете, че Аз съм Бог Всемогъщи. Сега сте готови да принасяте плодове и да получите обещанието, което ви дадох.”   Подобно на Авраам и Сара, ние се променяме, когато научаваме кой е Бог. Може би имената ни няма да бъдат променени, но животът ни ще се промени. Когато научим кой е Бог, ние намираме сила не в това кои сме ние, а в това кой е Бог. И откриваме, че слабостите ни, от които се страхуваме, ще бъдат използвани за Божието царство.   Във 2 Коринтяни 12:9 четем Боиите думи, отправени към Павел: „Достатъчна ти е Моята благодат; защото силата Ми се показва съвършена в немощ.”   Важният въпрос е: Дошъл ли е Исус в твоето сърце? Исус идва при нас и ни нарича по име. И Той казва: „Аз съм готов да завърша делото, което започнах. Елате при Мене всички отрудени и обременени и Аз ще ви успокоя!” Може би на теб ти се струва, че Бог не се интересува от твоите страдания. Може би никога не си срещал Всемогъщия Бог в Исус Христос? Срещнал ли си се с Исус? Исус е гръцкият вариант на името Йешуа, което значи „Бог спасява”. А Христос означава Месия, Помазаник. Няма друг Месия, няма друг, който може да спасява. Общо в Библията са дадени 256 имена на Исус. Защо ли? Защото Той е много повече, отколкото кое да е име може да изрази.    И Той е много различен от Аврам и Сарая. Аврам се опитваше да вземе нещата в свои ръце и дълго не приемаше плана на Отца. На кръста Исус каза на Отца "Не моята, а Твоята воля да бъде." Аврам искаше да е високопоставен, а Исус дойде, за да служи и да даде живота си откуп за мнозина. Сарая  беше свадлива, а Исус беше "Княз на мира". Нейните действия доведоха до горчивина. Делото на Исус води до радост.   Чуй го как те вика сега. Той те вика по име. Всемогъщият Бог идва при тебе. Авторът на вселената се интересува от теб. Ще Му позволиш ли да работи в твоя живот?   Една майка имала проблеми с непокорния си син в пубертета. Той бил направо неуправляем – често лъжел, крадял, отказвал да си пише домашните и правел сцени вкъщи. Тъй като бил природно надарен, се изучил и станал адвокат. Работата обаче за него била само средство да забогатее. Имал съмнителен морал – живеел с различни жени и от едната имал син. На всичко отгоре станал член на религиозна секта. Тъй като била християнка, майка му не спирала да се моли за него. Един ден, вече 32 годишен, докако синът ѝ си седял в градината, чул дете да припява песничка: „Вземи я и я прочети. Вземи я и я прочети.” Той видял до себе си посланието на Павел до римляните и отворил на 13:13-14: „И както подобава през деня, да се държим благоприлично – без срамни гощавки и пиянство, без сладострастие и разюзданост, без раздор и завист, вземете оръжието на Господ Иисус Христос и не се пристрастявайте към грижите за плътта.”   Веднага, щом прочел тези стихове, мъжът се покаял и приел Исус Христос за Господ и Спасител. Името на мъжа било Августин, а днес той е известен като „Августин Блажени”. Бог променил живота му и му дал ново име. Той станал един от най-великите богослови на всички времена.   На Авраам и Сара отне 13 години, за да се убедят колко безнадеждно е да живеят, осланяйки се на собствената си сила. Августин Блажени загуби 20 години съзнателен живот, за да откликне на Божия зов и да остави Бог да работи в него. Колко дълго ще отнеме на теб?   Името има значение!