ЗА ВИРТУАЛНО СВИДЕТЕЛСТВО –
ВИРТУАЛЕН РАЙ

„Това, което беше отначало, което чухме, което видяхме с очите си, което изгледахме и ръцете ни попипаха, за Словото на Живота, – (защото животът се яви, и ние видяхме, и свидетелствуваме, и ви възвестяваме вечния живот, който беше у Отца и се яви нам), – това, което сме видели и чули, него възвестяваме и на вас, за да имате и вие общение с нас; а пък нашето общение е с Отца и с Неговия Син Исус Христос.“ 1Йоан1:1-3

Технологиите днес ни разглезват. Ние се удоволстваме да „постнем“ (това действие няма нищо общо с пост и молитва) християнско съдържание в „фейса“ и с това да задоволим вътрешният си подтик за благовестие.

Истината обаче е, че както за нас, така и за другите, въздействие и сила има само онова дело, в което сме станали участници „на живо“ – както казва апостол Йоан в това послание „което чухме, което видяхме с очите си, което изгледахме и ръцете ни попипаха, за Словото на Живота„.

Видяното във „фейса“ не е достатъчно! Самите ние имаме нужда лично да се докоснем до чудото, за да стане то и наше свидетелство. Лично ни свидетелство има сила за въздействие върху другите, само ако ние лично и „на живо“ им го предадем и ги доведем в църквата! Иначе благовестието ни във фейсбук остава на „стената“ за няколко секунди и бива заместено от следващите атрактивни новини или снимки.

Може би не случайно Христос е повикал за свои ученици няколко рибари от галилейското езеро, за да ги направи „ловци на човеци“. И както рибарите използват стръв за да привлекат рибите до кукичката на въдицата си, така и нашето свидетелство има за цел да привлече и доведе невярващите спасение, а не просто да захрани любопитството им.

„Виртуалното“ християнство, както и „виртуалното“ благовестие сочат само пътя до „виртуалният“ рай. Може да използваме „виртуалните“ технологии, но те не могат да заместят свидетелството на „на живо“ и не могат да ни доведат до изпълнение на великото поръчение на Христос: