Да живеем с надежда

„А Бог на надеждата да ви изпълни с пълна радост и мир във вярването, тъй щото чрез силата на Светия Дух да се преумножава надеждата ви.”                                                                                                                                                                                                                                      (Римляни 15:13)   Единствената причина, поради която живеем на земята е, за да помагаме на други хора. В противен случай би било по-добре Бог да ни задуши и да ни остави да умрем веднага щом се кръстим и започнем да вярваме. Но Той ни оставя да живеем тук, така че да водим до вяра други хора, точно както това се е случило и с нас.   Междувременно, понеже все още сме на земята, ние трябва да живеем със сигурна надежда. Макар да знаем, че притежаваме Божиите съкровища чрез вяра – понеже вярата ни дава новорождението, пложението ни като Божии деца и наследството, което идва с това – ние все още не ги виждаме. Те все още са в бъдещето, като нещо сложено настрана, скрито от очите ни.   Петър нарича това жива надежда, която дава твърдост (1 Петър 1:3). Ние имаме Божиите съкровища, но те все още са скрити. Можем да ги докоснем единствено в сърцето си и чрез вяра.   Йоан пише за това в своето писмо: „Възлюбени, сега сме Божии чада, и още не е станало явно какво ще бъдем; но знаем, че когато стане явно, ще бъдем подобни Нему, защото ще Го видим както е” (1 Йоан 3:2). Понеже този живот и бъдещият са разделени и не могат да съществуват едновремено. Не можем да ядем, пием, спим, да се събуждаме и да вършим останалите си житейски дейности и в същото време да бъдем в небето.   Не можем да влезем във вечния живот, без да умрем и да оставим този живот да си отиде. Затова докато сме тук, до деня, в който Бог пожелае да видим съкровищата, които притежаваме, ние трябва да живеем с надежда.     Превод: Радостин Марчев