Фестивали на надеждата и Христовата любов

Скъпи читатели, Днешната среща е с една неуморна и слънчева благовестителка, която е занесла Евангелието на хиляди хора от различни страни. Днес тя има и рожден ден – София Пранчик! Пожелаваме на нея и съпруга ѝ Валдемар, който преди два дни имаше рожден ден, много здраве, радости, нови обещани земи за Господ Исус Христос! Дерзайте за Божието Царство, приятели!    С Христова любов пожелаваме и на вас, читатели на нашия вестник, много здраве и според разнообразния Божий призив да събираме всички заедно жетвата на последното време!   Лъчезара Йосифова: Здравей, София, още веднъж ти желаем прекрасен празник! За първи път те видях преди години, когато в църква Дом на радост“ в София пастор Владимир Владимиров те покани да разкажеш повече за вашата мисия за палатъчни евангелизации. Уверих се колко много хора откликнаха. Как започна всичко?   София Пранчик: Започна преди 20 години, есента на 2002 г., когато в продължение на три месеца, Бог започна да ме вика към Себе Си, много категорично. Сърцето ми се изпълваше с необяснима сила. Молих се пред Господ Исус Христос  и Го питах: “Господи, какво е това? Той, както винаги в загрижеността Си към нас, нежно, но и много сериозно ми отговори: “Това е Любовта Ми към погиващия свят”. Усещах я, като взрив в себе си. Аз попитах: “Как така? Аз какво да правя с Нея, тя е много силна, не мога да я нося.” Той, точно толкова нежно и категорично ми каза: “Споделяй я!“   Осъзнах, че хората погиват и отиват в ада, а аз зная цялата Истина, за да бъдат спасени. Осъзнавах, че Исус извърши Своята част. Той остави Славата си на небето, идвайки на земята и приемайки човешки образ, показвайки Любовта на Отец, плащайки цената вместо нас на кръста.. Възкръсна от смъртта и се възнесе отново при Отец, където седна отдясно на Трона, а на нас ни повери Евангелието. То има сила да спасява за вечен живот!   Нямах две идеи как да служа и как да споделям тази Блага и Радостна вест за Спасителя, но много исках максимално много хора да я чуят. Реших, че ще оставя всичко, ще оставя кариерата и ще Му се доверя и посветя в служба на Бога, Който иска всички да се спасят и да достигнат до познание на Истината. В същата тази есен в България дойде Т.Л.Озборн с екип. На тази конференция в изпълнената с 5000 души 1 зала на НДК, пред мен седнаха част от представителите на беларуския евангелизационен екип, с който се запознахме, а те имаха вече 5- годишен опит в служение. Аз по това време не говорех руски, но намерихме начин да споделят опита си. Така започна всичко…   Лъчезара Йосифова: Винаги се радвам, когато видя в твоя и на Валдемар фейсбук колко много градове и страни сте посетили. Само тази годна сте били в много населени места в България, както и във Финландия, Полша, Албания, къде другаде...   София Пранчик: О, да работата се увеличава повече и повече. Във времето, в което живеем, хората са много уплашени и несигурни, много по-отворени да приемат. За тези 20 години сме служили в повече от 30 страни. Това, което виждаме, е, че без значение колко са бедни хората или богати, млади или стари, мъже, жени или деца, всички се нуждаят от връзка със Своя Създател и Спасител, Господ Исус Христос. Затова пътуваме, обучаваме екипи, които да служат и да достигат своите региони с Благовестието. Колко екипи сме обучили, не съм ги броила, но се радваме да обучаваме повече и повече, защото нивите са побелели и готови за жътва и ние трябва да помагаме в това. Очите ни да бъдат издигнати от нашите проблеми и грижи, за да виждаме тези, които още не Го познават и да отиваме при тях.   Лъчезара Йосифова: Как обикновено протича една ваша евангелизация, когато сте в палатката и извън нея?    София Пранчик: Как протича наша палатъчна евангелизация, хубав въпрос. :) Много забавно, много вълнуващо, много впечатляващо, много смиряващо и много привилегировано. Достигаме града с Евангелието, заедно с местните църкви. За нас е такава чест и неописуема радост, да носим радостната вест до хората. Съединяваме ръце и сили и запретваме ръкави за много работа. За период от 10 дни провеждаме много служения в палатката, като достигаме различни прослойки на обществото ни. Работим с деца, с младежи, с възрастни, с болни хора, в някои райони със зависими, също сме провеждали женски служения. Поставяме батут в близост, който привлича децата с родителите. Подготвяме хубава програма и каним хората да идват.   Паралелно с палатката, провеждаме много улични евангелизации в целия град и каним хората. Ежедневно няколко екипа излизат в различните райони, за да могат хората да научат за случващото се в града. Някои няма да дойдат в палатката, но ще чуят Благата вест на улицата. Обичаме да наричаме събитието “Фестивал на надеждата”, тъй като носим надежда на хората в различните ситуации, в които се намират. Вярваме, че когато Бог дойде в живота на човека, всичко се променя. Раздаваме няколко десетки хиляди флаера с Благата вест и с молитва, с която ако искрено се помолят хората, могат да се помирят с Бога.   Провеждаме детски Фестивал, като целта ни е децата да се позабавляват с клоуните и други интересни изненади, викторини и много игри, но основното и най-важното е да разкажем на децата Евангелието по детски. Вярваме, че е много важно децата да приемат Бога в живота си , за да имат добър успех. Често пъти сме виждали как едно дете се спасява и следва цялото семейство - мама, тати, баба, дядо, брат, сестра, дори лелите и т.н.   Провеждаме вечерен фестивал, където има интересна програма, но най-важната цел отново е Евангелието, в Него е силата за спасение. Разбира се, служим на хората в техните нужди, както и виждаме много чудеса на изцеление, които Бог върши.   Младежите фестивали също са много любими, там е забавно. Младежите са горещата кръв, без която ние не можем. Господ Исус Христос е фокусът на всяко едно служение. Паралелно с града, в който е поставена палатката, екипи достигат всяка вечер съседни населени места, с провеждането на улични евангелизации по площадите. Свидетели сме на много достигнати съдби с любовта на Бога и много променени животи.   Лъчезара Йосифова: Би ли споделила някои по-конкретни насърчаващи свидетелства за насърчение на читателите ни?   София Пранчик: Свидетелства – ох, ако имаше кой да записва всичко, което върши Бог, не зная колко тома щяхме да имаме вече. Нали Исус обеща, че няма да ни остави сираци. Каза, че като приемем сила, когато дойде върху нас Светият Дух и ще бъдем свидетели за Него. Също обеща, че ще бъде с нас до свършека. Та когато отиваме и Той е с нас, сме свидетели на това, което Той върши. Чудеса и знамения от всякакъв род. За мен е голямо насърчение, когато Бог отваря врати на градове, в които е много трудно да се влезе. Миналата година по време на ковид кризата Финландия беше абсолютно затворена за чужденци и Бог направи чудо, за да ни качат на самолета от Варшава за Хелзинки. Служителят на летището в София каза, че не може да ни издаде бордна карта от Варшава до Хелзинки и ще трябва да си вземем багажа и да се чекираме отново. Когато отидохме във Варшава, служителят ни обясни, че е нямало как да ни издадат бордна карта, тъй като Финландия е затворена за чужденци и се допускат само специални медици. Ние имахме покана от пастора във Финландия, където трябваше да провеждаме обучения и евангелизации в няколко града. В  тази покана пишеше, че сме специални консултанти по време на ковид кризата, но това писмо не беше уважено. Ние се молихме и питахме Господ какво да правим, а Той ни даде божествен мир и ни увери, че всичко ще е наред.   Служителят каза, че единственото, което може да направи, е да отправи запитване до граничните служби във Финландия. Ако те кажат, че ще ни пуснат да влезем в страната, тогава могат да ни качат на самолета. Ние се зарадвахме и седнахме, за да изчакаме отговора. В това време съобщихме на две молитвени групи в България и Финландия да се молят, понеже имаме проблем... А Бог ни обгърна със Своя мир. След около 20 минути служителят дойде и каза, че граничните власти са отговорили.  Отказват прием и няма да ни пуснат в страната, така че трябва да отидем при авиокомпанията, за да ни оформи билет за връщане в София.   Но Бог ни увери, че ще отвори врати и ще летим, даде ни невероятен мир. Останахме да чакаме, докато ни извикат за багажа и ни качат на самолета. Служителят ни гледаше странно, но ние знаехме Кой ни изпраща във Финландия. След около 30-тина минути той дойде с широко отворени очи и каза: “Не зная кои сте и какво сте направили, но ви викат за полета. Искам да ви предупредя, че може да не ви пуснат във Финландия!”   Ние побягнахме, багажът ни беше с превишени килограми, но служителят дори не погледна кантара, прие и личния ни багаж безплатно. До ден днешен не знаем какво стори Бог, но във Финландия ни пуснаха с усмивка, след преглед на документи и голямо учудване как българка и поляк са стигнали до тяхната страна. На такъв Бог не искам да спирам да служа! Верен във всичко, винаги и всякога. Ако е казал дума, не я променя! Във Финландия се изгради вече екип, който служи ежеседмично и достига различни градове с Евангелието и любовта на Бога.   Разбира се, мога да разказвам чудеса на изцерение безброй, но за мен най- голямото чудо е още една душа, записана в книгата на Вечния живот.     Лъчезара Йосифова: Вие работите с мисията на Кевин и Лесли Макнолти, които са благовествали на хиляди хора от повече от 65 страни. Когато те гостуваха в офия през 2019 г., ги посрещнахте на летището с вашия екип с хляб и сол в народни носии.Сигурно имате и много други случаи, когато сте показвали българското гостоприемство...   София Пранчик: Да, работим с д-р Кевин и Лесли МакНолти, за нас е голяма привилегия да черпим от опита на дългогодишни служители, които са служили в повече от 65 страни на света. Над 16 години са служили заедно с Т.Л.Озборн, който е започнал служение на 19- годишна възраст и премина в Славата на Господа на 89 години, което прави 70 години в мисионерство. На негово служение Райхард Бонке е слушал Евангелието на 8-годишна възраст. Това са генерали на вярата, много кръв и пот са пролели и е благословение да се учим от тях и да черпим мъдрост от техния опит.   Винаги се стараем да показваме гостоприемство! Един Божий служител  е казал: “Ако хората не проявят гостоприемство и не отворят домовете и хладилниците си, няма да приемат и Евангелието”. Мисля, че в тази мисъл има много мъдрост и много истина.    Лъчезара Йосифова: За слава на Бога, имала съм интервюта и с Т.Л. Озборн, и с Райнхард Бонке. С техните мисии те са спечелили стотици милиони за Евангелието по целия свят. В срещите с тях ни благословиха да докосваме хиляди хора от различни страни чрез медиите – християнски и светски, както и в лично благовестие. Наистина, след тези огнени молитви – на тях и други мисионери, се отвориха врати за благовестие и по медии, и сред хора на изкуството, спорта, бизнеса, политиката / дори някои президенти на нации и парламентаристи/ и други в различни страни. Но в същото време наблегнахме на евангелизации и по селата с мисионерски екипи в България. За всеки християнин призивът е различен, ние не се сравняваме един с друг. Преди време бях чела видение за Небето от един мисионер, в което той споделяше как е видял на един от най-големите тронове до Исус Христос просяка от тяхната улица... Тогава Господ му е потвърдил, че призванията са различни. Едни са определени за хиляди хора, други – само за един човек. Този просяк е спасил друг просяк, като е жертвал живота си - благовествал му е и после го е затоплил с тялото си в един голям студ. Така е издъхнал... Наистина, колко е велик Господ – затова, както казва Словото, всичко е от Бога, чрез Бога и з Бога! Нека да си отдаваме почит и Божия любов, да считаме брата и сестрата по-горни от себе си! И в това отношение сте  голямо насърчение, Софи и Валдемар...   София Пранчик: Благодаря ви, приятели от „Евангелски вестник“! Винаги смирението и Христовата любов са най-важни!  Благодаря и за възможността да споделя тези опитности!   Благодаря на пастора на нашата местна църква “Дом на радост” Владимир Владимиров и съпругата му Борислава, която е хвалител. На църквата ни, на хората, които се молят за нас и ни подкрепят, като участват в това велико дело, спасението на души.   Ние не спираме да се трудим благодарение на молитвени и финансови партньори в Благовестието. Можете да станете наш партньор да достигаме узрялата жътва от души. Един се спуска в кладенеца, друг държи въжето, един отива, друг изпраща, един сее, друг жъне, заедно се радват на наградата!   Лъчезара Йосифова: Кевин и Лесли МакНолти имат видение за служение с 1000 палатки. Би ли споделила повече за това?   София Пранчик: Да, тяхното видение за 1000 палатки за Евразия преля в Америка и от 2018 г. палатките на чудесата започнаха да се завръщат след около 70 години затишие. Американците все още помнят чудесата в палатките от миналия век. Защо палатка? В палатката хората се чувстват свободни да си тръгнат, когато пожелаят. Именно тази свобода ги кара да влязат, да седнат, а ние вече сме създали атмосферата. Те влизат на наша територия. Отделно палатката ни предпазва от лошо време и особено се пълни по време на дъжд. Всички бягат под големия “чадър”...   Лъчезара Йосифова: Какви са вашите планове до края на 2022 г. и в близко бъдеще?   София Пранчик: Нашите планове са винаги много и наситени. През август с Божията помощ сме в Родопите, в началото на септември в Германия. Вече е време да връщаме жеста на Европа. Те носеха Евангелието до нациите, време е добре подготвената духовно България да носи знание за Бога в Европа и на Балканите. Също през септември с Божията помощ планираме палатъчен Фестивал в един от нашите красиви градове на страната. Паралелно провеждаме обучения, семинари и също онлайн мисионерско училище.   Лъчезара Йосифова: С какво Слово би насърчила читателите в това трудно време?   София Пранчик: Ние всички имаме мечти и се молим на Бог да ги реализира, а Той от Своя страна също има мечта.  Неговата мечта е хората да се спасяват и да достигнат до познание на Истината. Нека бъдем изпълнители на Неговата мечта, понеже Исус седна отдясно на Отца. Днес ние сме Неговите ръце, крака и уста, ангели не проповядваха Евангелието на Корнилий, направи го Петър, нека ние да продължим. Поздравът ми е от 1 Тимотей 2:4: „Който иска да се спасят всички човеци и да достигнат до познание на истината...“.