Свидетелства за Божия слава

Скъпи читатели, Днес ви срещаме с една прекрасна юбилярка от легендарен евангелски род – Стефанка Якимова. Честит рожден ден, скъпа Стефи! Да си все така благословена царска дъщеря и Царят на царете да протяга жезъла на благоволението си към теб! Много здраве, радости, нови хоризонти!   Лъчезара Йосифова: Здравей, Стефи,   Имай хубав празник с приятели и близки! Вашите снимки във ФБ са многобройни с големия ви род. Днес с кого ще празнуваш?   Стефанка Якимова:  Благодаря ти много. Днес е хубав празник за мен и моето семейство – 70-годишният ми юбилей. Ще го отбележим с наши дългогодишни приятели още от младежките ни години. Приятелството ни е ценно, защото е изпитано във времето. Доказали сме си, че можем да разчитаме едн на друг - както в радостните моменти, така и в по-тежки и трудни времена. Много сме благодарни и щастливи, че имаме такива хора до себе си. Със семейството ще празнуваме малко по-късно.   Лъчезара Йосифова: Разкажи ни за твоите родители и какви свидетелства сте имали в живота си?   Стефанка Якимова:  Произхождам от стар евангелски род. Моята баба Стефанка, на която съм кръстена, е повярвала в Бога през 1925 г. в Ямбол. По това време баща ми е бил на 3 месеца и се е разболял тежко. След като всички очаквания и прогнози от лекарите са били, че той няма да оцелее, Бог е направил чудо в живота му. Неговото изцеление става причина баба ми да предаде живота си на Господ и да бъде част от основателите на църквата в Ямбол. В младежките си години баща ми отново преминава през тежко изпитание – разболява се от туберкулоза. Отново прогнозите на лекарите са били безнадеждни и крайни, но Бог го връща към живот. Това е и преломният момент, когато той взима решение да се отдаде на служение. На 25-годишна възраст, вече семеен, той става пастир в Хасково, където сме родени с моята сестра. През целия си живот моите родители служеха на Господ Исус Христос – в Хасково, Кърджали,  Бургас, Ямбол, Айтос и Брезник. Докато имаха сили, посещаваха села около Ямбол, както и Старческия дом в града. Баща ми беше изключително благ, кротък и добър човек и пастор.   Майка ми също има ярко проявление на Божията сила и милост в живота си. Нейното свидетелство е много силно и не може да се разкаже в един абзац. Накратко да кажа, че тя е родена глухоняма и животът ѝ не е бил никак лек и добър. Преживяла е много тормоз от страна на семейството си, подигравки, отхвърляне и физическо нараняване. За крехките си 12 години прави 3 опита да се самоубие. Един ден, нейната леля я взима на гости в  София. Третият опит да отнеме живота си е именно в София, когато се опитва да се хвърли под преминаващия трамвай № 5. Но по чудо от празната спирка се появява мъж, който я хваща за дрехата и я спасява. Една вечер, заедно със своята леля отиват на събрание, където са поканени и се молят за нея. Същата вечер тя започва да чува, проговаря и получава духовно кръщение. Вследствие на това чудо, както и на неуморните ѝ молитви, цялото ѝ семейство предават живота си на Господа. Още в младежките си години взима решение да служи на Бога. По-късно завършва Духовната семинария в Самоков и започва да пътува из цяла България, за да разказва свидетелството си, да проповядва и да служи. Дала е началото на много църкви. Беше много работлива и съчетаваше това и в служението – когато посещавала някое село, отивала на нивата и се включвала в работата. Вечер пък събирала хората и им свидетелствала и проповядвала...    И двамата ми родители оставиха ярък пример в живота на много хора. Ревностни за Бога и служението, силни молитвени ходатаи, безкомпромисни за Божиите принципи.   Лъчезара Йосифова: Помня срещата с пастир Георги Арнаудов, твоя баща – благословението му остава в сърцето ми с неговата благост и Христова любов! Ти и съпругът ти Райно празнувахте неотдавна 49 години от сватбата ви.  Спомням си, преди няколко години ви срещнах в София, хванати за ръце... Би ли споделила за вас и децата ви?   Стефанка Якимова:  Да, само след няколко месеца ще станат 50 години, златна сватба, откакто си казахме „Да“ пред Бога и хората. Запознахме се в Стара Загора и бях впечатлена от неговата енергичност, общителност и чувство за хумор.   Всичките тези години бяха изпълнени както с прекрасни, така и с не толкова хубави моменти. Бог ни благослови с 4 деца, които с Божията мъдрост и всекидневно престояване в молитва, успяхме да възпитаме в Божия път. Чрез всеки един от тях Бог ни учеше на различни уроци, приближаваше ни към Себе си и изграждаше доверието ни в Него. Поради несъвместимост в кръвните групи всяка една бременност беше рискова. Лекарите ни казваха, че не трябва да имаме повече от едно дете. При първите две момчета нямах проблеми, но когато бях в шестия месец бременна с Катето, лекарите усилено настояваха да направя аборт. Казваха ни, че ще има физически и психически проблеми, че най-доброто решение е да направя аборт, за да не застраша и своя живот. Но нашето упование беше в Господа.    Щастливи сме, че децата ни имат сърце да служат и работят на Божията нива. Въпреки че времето на младостта ни не беше леко и беше изпълнено с предизвикателства, нашите сърца бяха отворени да служим на Бога и на хората. Да даваме време и сили, за да бъдем полезни за Църквата и Божието дело. Въпреки че знаехме какви могат да бъдат последиците от действията ни, наша отговорност беше да следваме Словото и да достигаме недостигнатите. В днешно време е много лесно и свободно да си купиш Библия, да имаш дори няколко в дома си, но времето преди демокрацията беше различно. Често получавахме Библии и брошури оставени пред вратата ни, без да знаем от кого са. Криехме ги на различни места, а след това ги раздавахме. Осъзнавахме, че това може да коства работата ни, обучението ни, свободата, а дори и живота, но сърцата ни горяха и вярата беше много по-силна от страха. Имахме силен молитвен живот – едно от най-важните неща в живота на християнина. Събирахме се по домовете си по 2 пъти седмично и се застъпвахме в молитва за различни нужди и за страната ни.    Лъчезара Йосифова: Стефи, с кой стих от Словото ще насърчиш читателите ни в това трудно време?   Стефанка Якимова: Един от любимите ми стихове е Притчи 2:7 „Той запазва истинска мъдрост за праведните, Щит е за ходещите в незлобие“. Насърчавам всички ни да се стремим към праведен живот, за да имаме Неговата мъдрост и да ходим в незлобие. Защото Бог е нашият щит в този неморален и озлобен свят. Да показваме Неговата любов и да не пропускаме възможности да споделяме Благата вест, защото Господ Исус Христос, Небесният Младоженец,  идва скоро!