Непобедими страхове

Настанало е времето на “големите страхове”. Всеки се безпокои за нещо, въпреки че на повърхността животът изглежда спокоен.  Откъде идва това усещане? Вероятно духовете ни усещат неща, за които ние не можем и не знаем. Но как да се предпазим от всичко, което ни заобикаля, когато никога не можем да знаем каква е картината на обстоятелствата ни в заден план. Мислила съм си за ситуации, които смятам, че мога да предусетя и да се предпазя, но годините са ми показали, че често това е пълна илюзия.   Един е Този, Който разполага с цялата власт да изменя посоката, когато това Му е угодно поради причини, които на Него са Му нужни. Причината да се усещаме обезпокоени, независимо в коя част от живота си, е нашата зависимост от конкретна привързаност. Трудно ни е, защото сме със земен характер, който създава зависимости на база преживявания и връзки. Когато със сърцето си познаем напълно преходността на живота си тук и непреходността на вечността, може би ще успеем да търсим с повече дръзновение начина, по който самите ние да се включим в нея. Единствено там ще се чувстваме в перфектната безопасност.   Времето ни тук, ситуациите, през които минаваме, страховете, които трябва да отработим, са нашият “билет” за вечността. Изпадаме в състояния на безпокойство, винаги щом усетим заплаха от нещо или някого тук, където днес го има, а утре, залисани от новите си копнежи го забравяме. Изграждаме безброй системи за лична безопасност и сигурност, но често не познаваме най-важната система. Оставяме духовете си на произвола, когато сме концентрирани във физическия си страх, а мислите, които ни връхлитат в тези моменти, са нашият най-голям враг в моменти на криза.    Кой е този, който ги владее ? Отговорът е ясен, дори през човешката ни представа - този, на когото сме отдали сърцето - той ще бъде с нас в трудните ни моменти. „Защото гдето е съкровището ти, там ще бъде и сърцето ти.“ Матей‬ ‭6:21‬. Наред с всичко, което ни е дадено според нуждите ни за изграждането ни тук, ние имаме оставени на разположение армии от пазители, но е нужно да ги познаваме, за да можем да призовем - точното спасение. Молитвата е ключ, който ще отвори тази врата на спасение за нас, но е нужно да имаме правилни мотиви и яснота на кого се молим. Нужно е да сме осъзнали правилата и йерархията, не само в земния, но и в небесния свят.    Бог е верен!    Когато сме разбрали смисъла на пребиваването си тук, можем да търсим онова, което ще ни изведе извън страховете ни и ще ни даде сигурност и безопасност, такива, каквито никоя човешка система не може да ни подсигури.  „Затова ви казвам: Не се безпокойте за живота си, какво ще ядете или какво ще пиете, нито за тялото си, какво ще облечете. Не е ли животът повече от храната, и тялото от облеклото?“  (Матей‬ ‭6:25).‬ ‭Имаме на разположение обещание за защита и когато ни се струва, че сме застрашени, можем да се отпуснем в Неговите ръце (ако добре Го разпознаваме) и да оставим Той да води нашите битки.    „А той отговори: Не бой се, защото ония, които са с нас, важат повече от ония, които са с тях.“  (4 Царе‬ ‭6:16).‬ ‭ Да живеем, за да Го познаем и да получим прозрения от Него за дните си тук е благословение, което ни е подарено и никой враг не би успял срещу нас, ако сами ние не му отворим вратата. Безпокойството е инструмент на дявола, с който той успява да пробие нашата защита и сами ставаме жертва на плана му за унищожение на душата ни. Днес е денят, който Бог отново с безмерна милост е отредил да преживеем в търсене и отдаване на Неговата защита.    „Но първо търсете Неговото царство и Неговата правда; и всичко това ще ви се прибави. Затова, не се безпокойте за утре, защото утрешният ден ще се безпокои за себе си. Доста е на деня злото, което му се намери.“ (Матей‬ ‭6:33-34)‬