Обичам Исус, но приключих с Църквата

„Обичам Исус, но приключих с църквата”.   Помня първия път, когато чух тези думи. Съвсем ясно. Един член от нашето църковно семейство отсъстваше за няколко седмици от събиранията, затова отидох да видя дали всичко е наред. След като сподели огорчението си от местната църква, той се опита да ме убеди, че взаимоотношенията му с Исус не са накърнени. „Между мен и Исус всичко е наред,” каза той. „Просто приключих с църквата”.   Изреченето се запечата в паметта ми, понеже беше напълно чуждо на моята еклесиология. Как е възможно да следвате Исус, докато напускате църквата, която Той купи със Собствената Си кръв (Деяния 20:28)? Как може да твърдите, че обичате Исус, докато напускате невестата, за която Той даде живота Си (Ефес. 5:25)?   Пренасям се няколко десетилетия по-късно. Докато това изречение остана също толкова озадачаващо за мен, то престана да ме удивлява, както тогава…понеже го чувах още много пъти.   „Все още обичам Исус, но приключих с църквата”.   Не ме разбирайте погрешно. Аз разбирам „защо” един изповядващ християнин може да се отдръпне от местната църква: лошо ръководство, стареи-насилници, пастирско лицемерие, легализъм, духовно самодоволство, липса на отчетност, доктринални грешки, токсично ръководство, претоварена програма, скучно проповядване, стилистични различия, богословски несъгласия, липса на ресурси за децата, лошо кафе, наранени чувства и още хиляди други неща.   Проблемът с тези извинения е, че трябва да изхвърлите своята Библия, за да могат те да станат валидни.   Какво означава това ли? Означава, че макар новозаветните църкви да са били изправени пред съвсем същите проблеми, няма дори един-единствен положителен пример за християнин, който е напуснал църквата, за да следва Исус сам. Нито един. О, има „отрицателни” примери за хора, напуснали местната църква (като Евреи 10:24-25), но нито един положителен. Защо няма? Може би понеже прилича на крак, който си тръгва от тялото, смятайки, че ще се справи по-добре самичък. Телата не работят по този начин…и местната църква е „тялото” на Христос (1 Кор. 12:12-17).   Има обаче и една по-голяма причина да предадете живота си на местната църква (с всичките ѝ борби, грехове и белези)…Исус я обича. Той се обрече на местната църква, точно както един съпруг се обрича на своята невеста (Евреи 13:5). Всъщност именно затова Бог е създал брака: да ни даде една прекрасна картина на Неговата заветна любов към местната църква (Еф. 5:25-27). Това означава, че всеки път когато имате привилегията да чуете мъж и жена да разменят обети на своята венчавка това трябва да ни напомня за посвещението на Исус към местната църква:   Аз, Исус, вземам теб, местна църкво   Да бъдеш моя съпруга   (както църквата в Ефес, Деян. 20:17, 28; Еф. 5:25-27)   От този ден нататък   (както църквите в Октр. 1:20)   В добро   (както църквата в Рим, Римл. 1:8)   Или в зло   (както църквата в Лаодикия, Октр. 3:14-22)   В богатство   (както църквата в Смирна, Откр. 2:9)   Или в бедност   (както църквата в  Македония, 2 Кор. 8:2)   В болест   (както църквата в Коринт, 1 Кор. 11:30)   Или в здраве   (както църквата във Филаделфия, Откр. 3:7-13)   Да те обичам и почитам   (кактоедин съпруг обича и почита своята съпруга Еф. 5:25-27)   Дори до смърт   (подобно на смъртта на кръста, Йоан 13:1)   На хората, които са си тръгнали от местната църква по една или друга причина: моля ви, помислете за факта, че пречупеността, греха, наранеността и проблемите, които са ви убедили да напуснете, са точно нещата, които са накарали Исус да даде живота Си на кръста. Вместо да остави църквата, Той даде живота Си за нея.   „Да, но какво да правим, ако евангелската църква прилича повече на проститутка отколкото на невеста?” Колкото и потресваща да е тази картина тя въпреки това не променя Божията любов. Дори когато местната църква извършва ужасно блудство срещу младоженеца (както вижаме в Осия 1-3) Бог не я изоставя. Той я обича. Обича я докрай.   Превод: Радостин Марчев