Разказ за необикновената смелост на едно момиче

“Смелостта не е просто една от добродетелите, а проявлението на всяка добродетел в момент на изпитание, тоест в момента на най-висша реалност.” (К. С. Луис)   Сигурно сте чували обяснението, че Библията представлява библиотека. В нея се съдържат 66 отделни книги, които макар да се различават по стил и жанр, се спояват здраво от една небесна смислова нишка на общата история на взимоотношенията между Твореца и човешките създания. Този божествен литературен сборник е изпълнен с разкази за различни човеци, които в особени обстоятелства са взели трудни решения, със съдбоносно значение за цялото човечество. Мисля, че една от най- запомнящите се реплики в библейските текстове е: “Не бой се!”   Срещнеш ли тази фраза, става ясно, че трябва да затегнеш коланите - започва вълнуващата история на някой истински човек - по- истински от супергерой в популярен комикс или екшън филм.   Авраам тръгна в неизвестното и даде начало на един велик народ. Но преди това Бог му даде кураж: “Не бой се, Авраме; Аз съм твой щит.” (Битие‬ ‭15:1‬)   Исаак продължи делото на баща си със същата смелост, вдъхната свише: “Господ му се яви през същата нощ и каза: Аз съм Бог на баща ти Авраам; не бой се, защото Аз съм с тебе.” (Битие‬ ‭26:24‬)   И Яков получи доза от думите на кураж: “Аз съм Бог, Бог на баща ти;не бой се да слезеш в Египет, защото ще те направя там велик народ.” (Битие‬ ‭46:3‬) И още редица други библейски герои след тях…   Изглежда, че Бог е неизменчив и верен. На Израил, на племената му, на отделни човеци, в различни времена и ситуации, Бог идваше навреме- да затвърди увереност и да вдъхне кураж на Своите партньори в общия им път.   Преди около две хиляди години един от най- значимите Божии партньори в Неговите планове се оказа младо момиче с голямо сърце. Живееше във време, когато народът ѝ беше под чуждо владичество и горестно очакваше обещания Спасител - Месия. В личен план ситуацията също не изглеждаше лесна. Тя още не беше нагазила в големия свят. Току що се беше сгодила (вероятно уговорен от баща ѝ брак). Тъкмо събираше смелост да се пренастрои от живот под закрилата на баща си към такъв под грижата на бъдещия си съпруг - знаеше какво е да зависиш напълно от волята на някой друг и колко ценно е да имаш доверие, че този някой с власт над теб е добронамерен. И все пак неизвестното е страшно, много страшно. Да предадеш съдбата си в чужди ръце изисква почти нечовешки кураж. Ето в такъв труден момент на житейската пътека и раменете на една млада, невинна Мария се стовари тежестта на целия свят.   Един от малкото ангели, чиито имена сме чували- Гавриил, бе изпратен от Бога в галилейския град Назарет, при нашата девица- героиня, сгодена за мъж на име Йосиф, от Давидовия дом. Дори ангелът не се стърпя да се възхити на девойката и нейната бъдеща история. Каза ѝ:   “Здравей, благодатна! Господ е с тебе; благословена си ти между жените.”   А тя много се смути.   Ако човек е чел историите на Авраам, Исаак, Яков, Йосиф, Мойсей или Давид, в тази част на историята ще затаи дъх в очакване да види Божията вярност. И няма да се разочарова - Гавриил носеше поредната доза кураж за сегашния Божий партньор.   “Не бой се, Мария, защото си придобила Божието благоволение. И, ето, ще заченеш в утробата си и ще родиш Син, Когото ще наречеш Исус. Той ще бъде велик и ще бъде наречен Син на Всевишния; и Господ Бог ще Му даде престола на баща Му Давид. Ще царува над Якововия дом до века; и царството Му няма да има край.” “Святият Дух ще дойде върху теб и силата на Всевишния ще те осени; затова и Святият, Който ще се роди от тебе, ще се нарече Божий Син… за Бога няма нищо невъзможно.”   ‭‭Не знам колко време е отнело на Мария да осмисли думите от небесното послание. Сигурна съм, че е познавала в дълбочина историята на своя народ и прорчествата за идещия Месия. Дали е очаквала страшна съдба за детето си още от този първи момент, не знам. Най- малкото е знаела, че ѝ предстои размирно време- може би развален годеж, със сигурност жлъчни подигравки за преждевременна бременност, обществена изолация, трудно детство на първородното си дете… имаше куп неизбежни тревоги… и все пак грабна в сърцето си боговдъхновения кураж и взе правилното решение:   “Ето Господнята слугиня пред тебе; нека ми бъде според твоите думи.”   Мария беше сред първите, които научиха за най-великото чудо и заеха пряка роля в изпълнението на Голямото пророчество. Но чудесата, знаменията и небесните посещения имат цена, тежка цена. Те са началото на приключение, което изисква саможертвеност, оковаване на собствената себичност, смелост и кураж. Жената, която днес всички облажаваме, се налагаше всеки ден в продължение повече от три десетилетия да притаява дъх, да стиска зъби и юмруци, да преглъща болки и тревоги и в един труден апогей да наблюдава страданията и смъртта на собствения си Син. Едно младо момиче порасна във вярност, преданост и познаване на Бога заедно с Божественото си (и човешко) дете.   Мария беше покорна. Доверието ѝ в Бога я научи се да не се бои. Библията винаги е твърдяла, че има само един вид специфичен страх, който произвежда мъдрост - страхът от Бога. Точно той дава безподобна смелост тук на земята. Смелост да устоиш на човешки заплахи, подигравки, нападки и дори на човешка агресия и насилие. Такава смелост, която учи човек да не се бои от онези, които могат да наранят само тялото.   “Убеден съм, че смелостта е най-рядката от всички добри черти. Има много повече мили и честни хора, отколкото има смели хора. За съжаление обаче в битката срещу злото всички добри черти в света постигат твърде малко, когато не са придружени от смелост”. (Денис Прегър, Рационалната Библия)   Историята се крепи на онези моменти в нея, когато някой покорен на Бога е проявил така нужния кураж. Затова с възхищение четем и разказваме за Мария, за смелата Мария с желязна воля и гръбнак от стомана.   Всеки човек от всяка епоха има нужда да знае историята на Мария и Божественото дете. Да приготви себе си да чуе думите и да засади в сърцето си семената на куража, така че да тръгне на свято приключение с Небесния партньор:   “Не бой се!”