Спри да се тревожиш!

"Не се безпокойте за утрешния ден, защото утрешният ден сам ще се безпокои за себе си."                                                                                                                                                                 Матей 6:34   Тревогата може да съсипе деня ви. Може да съсипе седмицата ви. Може да съсипе месеца ви. Всъщност безпокойството може да съсипе живота ви.   Коренът на думата „притеснение“ означава „задушаване“ или „удушаване“. Когато внуците ми бяха много по-малки, обичаха да идват и да ме стискат отзад за врата. Мислеха, че е сладко и забавно и беше добре, защото бяха малки. Те не ме нараняваха. Тревогата обаче ни вреди. Задушава ни. Ето защо трябва да спрем да се тревожим и да започнем да се молим.   Осъзнавам, че всички имаме неща в живота, за които да се тревожим, но си спомням думите на апостол Павел: „Не се безпокойте за нищо; вместо това се молете за всичко. Кажете на Бог от какво се нуждаете и му благодарете за всичко, което е направил. Тогава ще изпитате Божия мир, който надхвърля всичко, което можем да разберем. Неговият мир ще пази сърцата и умовете ви, докато живеете в Христос Исус” (Филипяни 4:6–7, перифразиран превод).   Когато се тревожите за бъдещето, вие се осакатявате в настоящето. Безпокойството не изпразва утрешния ден от неговата скръб; но лишава от силата му днешният ден. Дори когато нещата вървят добре, започваме да се тревожим, че нещо ще се обърка, нали? Исус каза: „Така че не се безпокойте за утрешния ден, защото утрешният ще понесе своите грижи. Днешните проблеми стигат за днес“ (Матей 6:34, перифразиран превод).   Превръщането на тревогата в молитва е условен рефлекс. Това е нещо, което се научаваме как да правим. Обратно, естественият рефлекс е нещо, което правим автоматично. Например, ако случайно докоснете нещо горещо, веднага дърпате ръката си назад. Това е естествен рефлекс. Никой не трябва да ви учи на това.   Трябва да развием условния рефлекс за превръщане на безпокойството в молитва. Когато тревогата се прокрадва, когато паниката ви обземе, спрете и се помолете веднага. Помнете, че Бог контролира живота ви. Като християни, ние не вярваме в съдбата. Вярваме в силата на вярата.   Източник: Harvest ORG