Страхът – лъжлива очевидност

”Страхът е лъжлива очевидност”. Бях си записала тази мисъл на Джойс Майер и сега усетих, че някак много точно ми припасна в пъзела от мисли. Безпокойствата, които (често) сами си организираме, са един от основните козове на сатана.  Как ги използва той срещу нас? Прави го “услужливо”, представяйки ни всяка ситуация откъм възможната най-тъмната ѝ страна. Дяволът ни хвърля понякога в панически атаки, които ни изглеждат като края на света. Той съумява майсторски да обрисува “апокалиптични” картини за всякакъв вид ситуации, които изглеждат толкова реалистични, че ние започваме да ги приемаме като истини. Веднъж захапали тази въдица, той започва да ни върти, играейки си с нас, докато не ни извади от контрола на Бога и ни хвърли да се мятаме като риби на сухо в горещина. Тогава, усещайки недостига на въздух ние буквално се “изцъкляме” отвътре, а той ликува в своята победа и ни оставя да се гърчим.   Тази картина може да има всякакви аналогии, но крайният резултат е винаги (неотменно) един и същ, ако ние не се съпротивим категорично на лъжливия, преоблечен враг. За целта е добре да разпознаваме гласа, който ни говори и да осмисляме навреме как ни се представя “очевидната реалност”. Аз съм установила един много лесен и прост способ, който категорично ми показва истинността на твърденията и ми помага да различавам гласа на врага. В чисто практически аспект въпросите, които си задавам в такива ситуации, са: “Бог ли иска това? Бог ли ми подсказва тези мисли? Как да проверя истинноста им?”    Може и да изглежда трудно да си отговорим на тези въпроси категорично, понеже не можем ясно във физическия смисъл да видим и да се срещнем с Господа тук, но всъщност отговорите са доста лесени. Когато познаваме Бога и имаме опитности с Него ние можем да разпознаем гласа Му сред много други. Той никога не използва нападки, Неговите изобличения са изключително чисти, тихи и поднесени внимателно, те могат да ни донесат съжаление, дори сълзи, които предизвикват и ни водят към разкаяние, но никога не ни изправят пред егоистичната ни защита и не ни предизвикват за нападки към другия. Усещането в нас след Божието изобличение е на странен получен вътрешен мир и желание бързо да се изправим. Усещаме грижата и любовта Му, не се чувстваме притиснати, защото Бог НЕ използва методите на вкаменяващия страх, на гнева, на обезсърчението, на отмъстителността, не иска от нас да се чувстваме обезпокоени и парализирани в клопката на гнева. Всичко това са способи на дявола.    Ако в конкретна ситуация усетя дори намек на подобно чувство, разбирам, че врагът е проникнал и действа в мен. Някак неусетно съм позволила да ме примами, обикновено през нещо много дребничко (и необработено все още) на външен вид. Когато успея да усетя навреме провокацията му, значително по-лесно мога да се справя и да се върна към реалната очевидност - там Бог ме очаква със Своите благословения и ме укрепва срещу лъжите на дявола, като ме прави силна в битката, използвайки я да ме изгражда в нужната за мен последователност.    За Исус четем: „И като изчерпа всяко изкушение, дяволът се оттегли от Него за известно време.“ (Лука‬ ‭4:13)‬  Ако и когато пропусна първоначалния по-лесен момент в битката и съм дала преднина на врага си, но съм разгадала плановете му, е възможно да вляза в челен сблъсък с него. Повярвайте ми - не помага. Друг е начинът да се справим с хитреца, който вече ни е парализирал в собствените ни страхове, като ги прожектора в лъжлива реалност.    Затова братът Господен ни съветва: „И тъй, покорявайте се на Бога, но противете се на дявола, и той ще бяга от вас.“  (Яков‬ ‭4:7)‬ ‭ Очевидно е, че когато сме обхванати от какъвто и вид безпокойства,  ние ставаме подвластни на страховете си. Точно там в подножието на страха ние губим здравия си разум и твърдостта ни да устояваме на предизвикателствата, рязко намалява. Целта на дявола е да ни раздалечи от Бога и да стопира по всякакъв начин радостта от живота ни, спирайки благодатта, която Бог вече ни е осигурил. Сатана е изключително хитър, той използва много подвеждащи доводи и може да пробие дори най-желязната психика. От многобройните си битки с него, съм научила нещо много сигурно - не мога сама без Божието благоволение и помощ да се справя с дявола. Категорично ми е нужна помощта на Бог!   В този си сезон успявам (макар и трудно) да науча как точно и кога да се отдръпна и да оставя битката си на Него. Установих в духовната си практика, че отстъпвайки водещата роля на Бога и отдръпвайки се от яростта си в разгара на ситуацията, мога да заявява ясно желанието си - да получа Божията помощ в този момент. Тогава Той категорично ми помага в битката и задейства огромната Си сила на облекчение в мен, а аз научавам, че когато отстъпя водещата роля на Бога, не губя, а виждам благословението на Неговото действие. Години наред изграждам в себе си борбен дух, който да може да се справи с този, който ме ограбва и вярвам, че точно това е пътя. Но сега Бог ми дава ясна визия до къде съм аз и от къде Той Сам се задейства, когато аз Му позволя. Негова е последната дума.    Апостол Юда напоння: „Но архангел Михаил, когато в борба с дявола се препираше за Моисеевото тяло, не смея да произнесе против него хулителна присъда, но рече: Господ да те смъмри.“ (Юда‬ ‭1:9)‬ ‭   Отново е понеделник и може би ще видим дявола на “пълен работен ден” - нека се въоръжим стещу “неговата лъжлива реалност” и направим седмицата си истински изпълнена с радостите от Божиите благословения и благоволение!    „Облечете се в Божието всеоръжие, за да можете да устоите срещу хитростите на дявола.“  (Ефесяни‬ ‭6:11)‬ ‭