Да живееш в средната земя

Тези, които избират да живеят по средата, споделят определени характеристики. Наблюдажам тези характеристики, изявени в живота на двете и половина племена на Израел, които избраха да останат на запад от Йордан. Това бяха Рувим, Гад и половината от Манасия. Еврейските имена на тези племена разкриват борбите им с греха.   Рувим означава „син, който вижда!“ Той беше първородният на Яков, но загуби първородството си, защото беше воден от похот. Яков описа сина си Рувим като „Нестабилен като вода, няма да се отличиш, защото си се качил на леглото на баща си; тогава ти го оскверни” (Битие 49:4, NKJV). Рувим спа с наложницата на баща си и Яков в предсмъртния си час отказа да го благослови. Рувим имаше очи само за този свят с неговите похоти и удоволствия. Той беше нестабилен, защото сърцето му винаги беше разделено и този дух беше предаден на потомството му. Тук имаше цяло племе, привързано към света и решено да следва собствения си път, вместо да бъде угодно на Бога.   Гад означава „състояние или войска“. Просто казано, това означава войници на късмета или наемници. Мойсей каза за Гад: „Той осигури първата част за себе си...“ (Второзаконие 33:21). Това племе беше външно послушно, „следвайки справедливостта на Господа“, но основната характеристика беше личният интерес. Гад беше погълнат от собствените си проблеми и необходимостта да „успее“. Философията на Гад беше „Ще се бия с Господнята армия; Ще бъда послушен и ще правя всичко, което Бог очаква от мен. Първо обаче трябва да подредя себе си и семейството си, след което ще бъда свободен да направя повече за Господ.”   Манасия означава „да бъдеш забравен“. Това беше първородният син на Йосиф и той трябваше да получи първородството. Въпреки това, още в детството му се прояви една тъжна черта и Яков я видя в Духа. Един ден Манасия щеше да забрави пътищата на своя баща Йосиф и да пренебрегне Господнята заповед.   Начинът на мислене на тези хора, и днес може да бъде открит у онези, които отказват да строшат своите идоли и да умрат за света. Помислете за тези комбинирани черти на средностатистическия християни. Те са нестабилни като вода в духовните убеждения, хладки, управлявани от егоистични нужди, пренебрегващи Словото, правещи собствени избори, вместо да се доверят на Бога. Те забравят миналите благословения и не желаят да се откажат от определени идоли, оправдавайки решенията си.   Нека решим да се стремим към Господнята пълнота. Божието желание за вас е да влезете в място за почивка, радост и мир в Светия Дух. Нека го следваме с цялото си сърце.   Източник: World Challenge