Моят пастир

Думата ми не е за Господ Исус, Който е моят Пастир с главно П. За Него каквото и да се пише ще бъде малко и нищожно в сравнение със славното Му величие.   Думата ми е за моя пастир Младен Младенов или по-широко известен с простичкото "брат Младен". Преди 30 години той водеше пловдивската петдесятна църква „Светлина на света”, по онова време една от най-големите в България. Аз пък тъкмо се бях новородил и жадно поглъщах словата, които излизаха от неговата уста. Той говореше със смирение, задълбочено и много сладкодумно. Положи ми прекрасна основа, за което вечно ще съм му благодарен.   В България евангелските среди го познават като страдащ за Бога по времето на комунизма. Но това, което малцина знаят, е, че той заедно със съпругата си сестра Таня са в основата на зараждането на българската мисионерска работа в Индия и са „виновни” за спасението на стотици индийци и за основаването на десетки църкви в един от най-мрачните райони на света – щата Уттар Прадеш (северна Индия).   Беше един пролетен ден на 1998 година, когато със съпругата ми брат Младен ни покани у дома си, за да научи повече за нас и за работата ни в Индия предната година. Той не ни познаваше лично, защото църквата се състоеше от няколко стотин християни. А ние бяхме решили да заминаваме за втори път за Индия. Първият беше с мисионерската организация „Младежи с мисия.”   И понеже брат Младен беше чул добри думи за нас от другия „виновник” за спасението на индийските души Ники Сомов (наш кум), ето стояхме в апартамента му и се разговаряхме. Ние разказвахме за Индия, те ни задаваха въпроси – един вид ни проверяваха могат ли да ни се доверят. Защото ако ни се довериха щяха да помолят цялата църква да застане зад нас с молитва, пост и финанси за да може да имаме зад гърба си стабилен духовен гръб.   Слава Богу одобриха ни и спечелихме тяхното благоволение и цялата църква застана зад нас като един човек и ни изпратиха да служим на Бога в Уттар Прадеш. Всичко това става през лятото на 1998 година. Беше абсолютен прецедент в новата българска църковна история – българска църква изпраща български мисионери с български пари (не американски) в Индия.   Това изпращане направи пробив в духовния свят и от тогава българската църква има дял в световната евангелизация, защото дотогава България знаеше как само да получава, но не и как да дава за достигане на недостигнатите– хора, пари, молитви, пост.   В България тогава идваха мисионери от запада, но малцина отправяха погледа си към изтока в това число и брат Илия Миланов. Но той и екипът му бяха подкрепяни финансово със западни пари, за да служат в Сибир, а това което направи пловдивската църква с нашето изпращане, положи основата на една духовна къща, която почна да се пълни със спасени души заради българското даване.   Следващите години и други църкви в България узряха и се включиха в това спасително дело, но всичко започна с ЕПЦ „Светлина на света” с пастир брат Младен. Моят пастир беше изпреварил времето си. И който от сегашните пастори е мъдър ще взема пример от него. Защото Божията воля за всяка църква – малка или голяма, селска или градска – е да участва активно в мисионерското дело.   А църквите се включват в това, ако пасторите им са зрели, ама наистина зрели. Това, че някой проповядва добре и поучава добре, не е признак на дълбока духовна зрялост. Според книгата Деяния на апостолите (не според мен) признак за дълбока духовна зрялост показва този, който мисли как Името на Господ Исус да бъде прославено всред езичниците до края на земята.   В това отношение моят пастир е за пример. В онази далечна 1998 той прозря Божията съвършена воля за достигането на света с Евангелието и даде началото на нещо славно. Сигурен съм, че той не осъзнава в пълнота какво заедно със съпругата му сториха тогава. Но когато в Оня ден застане пред Отца ще разбере напълно.   Скъпи днешни пастори, вие се трудите на Божието дело неуморно и пасете Божието стадо усърдно. Често сънят ви е прекъсван, защото някой от църквата ви има нужда от вашата помощ. Носите тежестта на толкова много хора, плачете с тях, молите се с тях, постите с тях.   И във всичко това, което вършите и което е важно в Божиите очи, има опасност да забравите, че Бог иска Църквата Му да е мисионерски насочена. Има опасност погледите ви да бъдат обърнати само навътре и да се игнорира заповедта на Царя Исус – „Идете по целия свят и проповядвайте Евангелието на всяка твар!” Но ето пред очите ни е примера на брат Младен, моят пастир.   Той, стоящ в подножието на Кръстта ежедневно, видя защо е родена местната църка. За да достигне онези, които са в мрака и пленени от дявола.   Моят пастир ви показа пример, който да следвате. Моят пастир е брат Младен.   Дълго исках да напиша този материал, но нямаше благовремие. Може би сега това писание ще бъде прочетено от точните хора, може би сега някои са достатъчно узрели да го разберат. Каквато и да е причината сега да го напиша вярвам, че ще послужи на Божието намерение и за Неговото Царство!   Благодаря ти за всичко, пастирю мой! Благодаря ти за огромното сърце, което имаш за Господ Исус!   Иво     БММ