Истинско смирение

„И Мария каза: – Величае душата ми Господа, И зарадва се духът ми в Господа Спасителя мой. Защото погледна милостиво на низкото положение на слугинята Си; И, ето, от сега ще ме облажават всичките родове.”                                                                                                                                                                       (Лука 1:46-48)   Зад външното показно смирение, което виждаме в света днес, се крие голяма доза гордост. Хората се смаляват, но не искат другите да ги гледат отвисоко. Те се отказват от почестите, но всъщност желаят повече от тях. Изглежда, че избягват значимостта, но всъщност искат да бъдат хвалени и не желаят да се занимават с маловажни неща.   В този текст обаче Мария не казва почти нищо за себе си, освен това, че е слугиня. Тя била доволна да остане в ниското си положение  до края на живота си. Никога не мислела за собствената си чест и слава. Тя дори не съзнавала своето смирение. Смирението е толкова крехко и чувствително, че не е способно да види себе си. Само Бог може да го забележи, както четем в Псалм 113:5-9.   Ако можем да осъзнаем собственото си смирение, ще решим, че заслужаваме да бъдем спасени, понеже знаем, че Бог избавя смирените. Затова Бог запазва за Себе Си правото да съзира смирението. Той го крие от нас, карайки ни да гледаме към маловажни неща и занимавайки ни с тях, така че да не започнем да гледаме на себе си. Поради същата причина ние трябва да понесем толкова страдание, смърт и всички останали трудности тук на земята. Болката и трудностите ни карат да се избавим от всяко самодоволство в нас.   Но използвайки думата смирен Мария ни показва, че тя служи на Бога с отношението на един презрян, маловажен и нисък слуга. Тя самата не е имала представа, че смирението ѝ било толкова високо ценено от Бога.   Превод: Радостин Марчев