Бракът като призвание

Християнският социолог Марк Регнерус пише, че брачната институция е под „сериозен натиск“. Според неговото изследване, съществената причина е, че младите хора просто не разбират брака. Те го виждат като „завършек“ на успеха, който искат да постигнат, а не като „основа“ за процъфтяващо общество и добър живот. За младите хора идеята е, че за да може човек да се ожени, той или тя трябва да притежават всичко заедно.   Тази промяна в разбирането е значителна, отбелязва Регнерус. Има голяма разлика в това дали бракът е свързан с жертване от страна и на двамата партньори или е само средство за постигане на индивидуална реализация. От библейска гледна точка бракът има план, така че мъжът и жената се жертват заедно, за да постигнат по-голяма цел. В този смисъл бракът е призвание, а не право, както се тълкува погрешно както в закона, така и в представите на съвременната култура.   Когато фарисеите изпитват Исус, като питат дали разводът е разрешен от закона, Исус не отговаря с думи от Мойсеевия закон. Вместо това, Той започва с думи от книгата Битие: „Не сте ли чели, че Онзи, който ги е създал от самото начало…” Исус ни връща обратно към това, което Бог е възнамерявал да бъде бракът при сътворението. По-конкретно, Той посочва два аспекта на това как Бог е създал хората и брака. Първо, хората са създадени мъж и жена. Второ, бракът е свързан с това, че мъжът и жената стават „една плът“.   В Битие 1:26-28 Бог каза:   Нека направим човека по нашия образ, по наше подобие. И нека владее над морските риби и над небесните птици, и над добитъка, и над цялата земя, и над всяко пълзящо същество, което пълзи по земята. След това Бог дава на носителите на Своя образ цел, често наричана заповед за сътворението: „Плодете се и се размножавайте, напълнете земята и я владейте.” За това са създадени хората.   В едно от своите писания за образованието T.С. Елиът забелязва, че когато се сблъскаме с нещо ново, възникват два въпроса. Единият е, какво мога да направя с това нещо? И за какво му служи то? Както казва Елиът, трябва да отговорим на въпроса „за какво“, преди да можем правилно да отговорим на въпроса „защо“.   Същото е и с брака. На Исус беше зададен въпрос за брака, а нашата култура непрекъснато „прави“ нещо ново за и с брака: прекратява го, заменя го, разширява го, замества го. Исус отговори, като напомни на питащите за какво служи бракът.   Битие 2 ясно формулира, че целта на създаването на хората като мъж и жена е свързана с това да се даде на Адам помощника, от който се нуждае, за да изпълни целта, за която Бог създаде хората на първо място. Бракът не беше за себеосъществяване или дори за приятелство (колкото и важно да е това). Ставаше въпрос за „плодовитост“, или грижа за творението.   В светлината на това Христос каза: „Затова ще остави човек баща си и майка си и ще се прилепи към жена си, и двамата ще бъдат една плът.” Както пише Кристофър Уест, нашите тела са средства за специално откровение. Телата ни имат значение. Бракът е нещо повече от емоционално единство, колкото и важно да е то. Бракът е институцията, създадена за акта, който прави мъжа и жената една плът. Това единство позволява на Адам и Ева да си помагат взаимно, за да изпълнят дадената им от Бога цел.   След като даде имена на животните и не намери подходящия помощник, Адам веднага разпознава в Ева както еднаквостта, така и разликата. Друг Адам не би бил подходящ. Друга Ева не би могла да помогне на Ева. Божият замисъл за мъжа и жената, които стават една плът, беше много добър.   С оглед на сътворението Исус отговори на въпроса за развода, че той е позволен (не се изисква) само в случаи на сексуална неморалност. Той също така продължи, че някои са призвани да бъдат необвързани и безбрачни и че целостта на брака ще бъде трудна. Но има дизайн. Следователно за хората бракът е призвание, а не право.   Източник: Christian Headlines