Моят мир

Всеки човек търси лично спокойствие за душата си и се опитва да създаде свой свят, където да изпитва този мир. Дали е възможно да бъде постигнат този съвършен вътрешен баланс и мир в този забързан свят на модерното ни общество? Това е въпрос, на който много хора и учения се опитват да дадат отговор.    Лично за себе си съм разбрала, че същината на този баланс се намира Високо над нас. Търсейки своите отговори съм преминала през различни периоди и учения, за да открия Онзи, Който със съвършения Си ум ми е дал и дава отговорите, от които толкова се нуждая. Пътят, който ни води до Бога, никак не е лесен, още по-малко кратък, но за сметка на това е много интересен и изпълващ същността на всеки човек. Той го насища с благодат и мир, обогатявайки неговия опит и правейки живота му уникален по свой собствен начин. Пълнотата, която човек изпитва, когато трайно усети присъствието на Духа в сърцето си, е незаменима и прави човека постоянно търсещ Неговото влияние и благоволение в живота си.    Често се случва, вярващи хора да обвиняват невярващите в непостоянство или в незаинтересованост, осъждат ги за атеизма им или се подсмихват над агностичните им мисли. Това, разбира се, не е угодно на Бога. Той ни е отворил “личен прозорец” към Себе Си не, за да “изработваме” своята гордост, а за да насочваме и укрепваме търсещите или да помогнем на изгубените. Личната ми опитност в търсенето и лутането ми дава (вече) стабилна мотивация да не гледам с подозрителни или с осъждащи очи на всички, които се опитват да си “обяснят нещата” по всякакъв друг начин, заобикаляйки “религията”. Благодарна съм за всяка възможност, която Бог ми дава да разкажа на някого за Него и за начина, по който аз самата съм открила Неговия мир. Разбира се, не винаги е било така и в началото на новорождението ми, ревността, която изпитвах ме хвърляше в зверски дебати, които сигурна съм не са били много богоугодни. Бог ми разкри, че само Той решава, на кого и кога ще “повдигне завесата”, защото единствено Негово е правото към душата на човека. Той ме научи, че моята задача е не да съдя, а да насочвам и да свидетелствам с личен пример на света около себе си, за което най-много ми е нужен личен вътрешен мир.    Мисля си понякога, че имаме повече изисквания към другите, отколкото към себе си, което разрушава вътрешния мир и на двете страни. Вярвам, че когато се отпуснем да живеем и заживеем в Неговото присъствие, когато Му се доверим, Той ще доведе точните хора, които имат нужда от нашето свидетелство, а на нас ще ни дава мир и мъдрост да го направим. И да, често се налага да свидетелстваме първо с поведение и след това с думи. Което отново ни прави още по-ангажирани към изграждането на личния ни вътрешен мир, такъв, какъвто ще накара другия (търсещ, невярващ човек) да се допита до нас - как сме успели.    Съкровището, което Бог дарява с изцелителния Си мир е това, което ни прави безмерно  богати още тук! Да се радваме на живота и всичко, подарено ни от Него тук и сега е невъзможно без да сме усетили безвъзвратната радост на истинския Негов мир. Този мир ни гарантира близкото присъствие и общение със Светия Му Дух. Иска ми се винаги да е в баланс човешката душа, но осъзнавам, че това е било постижимо за един Единствен Човек. Ние можем да следваме пътя Му, като осъзнаем, че всичко, през което минаваме е преходно и само личното спасение е в постоянна и без девалвация цел. За да го получим се нуждаем от Неговото благоволение, но за да го запазим е нужно нашето постоянство и упорство в търсенето на Онзи Съвършен Негов мир. Благодаря на Господ!   „Ще опазиш в съвършен мир Непоколебимия ум, Защото на Тебе уповава.”  (Исая‬ ‭26‬:‭3)‬ ‭