Неочакваните лица на насилието

Знаем ли защо Бог потопи древния свят чрез потоп? Може би донякъде прилича на знанието ни за Содом и Гомор. Мислим, че е заради разврата, но Езекиил 16:49 ни казва нещо  друго:   "Ето що беше беззаконието на сестра ти Содом,Нейното и на дъщерите й: ГОРДОСТ, ПРЕСИЩАНЕ с храна и БЕЗГРИЖНО СПОКОЙСТВИЕ; А сиромахът и немощният НЕ подкрепяше."   Развратът беше следствие, симптом, а ГОРДОСТТА, ПРЕСИЩАНЕТО и КОРАВОСЪРДЕЧИЕТО - причина и корен.   За причина за потопа смятаме, че е, защото Божиите синове (разбирай падналите ангели) са взимали за жени човешките дъщери. В Битие 6:5 се казва че ВСИЧКИТЕ мисли на човека тогава са били ПОСТОЯННО зло. Но какво е било това зло?   НАСИЛИЕ!!!   "И земята се разврати пред Бога; земята се изпълни с насилие." (11 ст.)   АГРЕСИЯ, НЕЗАЧИТАНЕ НА ЧУЖДАТА ВОЛЯ...   Понякога нещата не са толкова явни, разпознаваеми... Самодоволство (защо не и себеправедност),  пресищане, спокойствие, немилосърдие...  Не, ние не сме там.    Но факт е, че все бързаме по нашите си дела, все нямаме време  за сбъдване на добрите си намерения. С какво сме заети? За какво, за кого търчим? И колко ли пъти сме подминали, не сме видели от бързане нечия нужда?!   Иска си се вглеждане.    Иска се отделяне на време.    На ресурси.    Вмъкване в претъпкания график.   Насилие? Кой? Аз?   Ами да - насилието има много лица. Понякога е толкова завоалирано, рафинирано. "Добронамерено".  С цел изправяне на чуждите кривици. Сякаш си нямаме свои "греди".   Майката към детето:"Ако не си оправиш стаята, няма да те обичам", "Ако не влезеш в университета, не си достойно мое дете." И, ако майката го прави към детето си, какво да кажем за тези, които по-малко ги е еня?   Щом другите го правят на нас, мислим ли се за по-добри от тях? Мислим ли, че ние не го правим? Ние другите трудно ще превъзпитаме. Но виж, себе си, с Божията помощ, бихме могли.   Може би си казваме: Какво лошо има в това да живееш в благоденствие, да си щастлив, да се къпеш в блага, да си самодостатъчен? Е, може ли все да си нащрек и на всички да помогнеш?   Не искам да ми помагат, нищо не вземам, затова давам - ако, колкото, и когато поискам, а не колкото имат нужда. Право ми е, не задължение.   Какво лошо има в това да си малко по-настойчив спрямо чуждата воля, ако е за общото благо или въобще за нечие благо/ облагодетелстване?   Ами понякога, много недоловимо, общото е със Содом и със ситуацията преди потопа.   Заслужава си да изпитаме себе си: имаме ли нещо общо?