Невидима ръка

Ако нашето дете не поиска да се хване за нас, но ние го стискаме  здраво за ръката, то все пак е в безопасност, все пак има връзка с нас, въпреки неговото нежелание.   Понякога не можем физически да влезем в контакт с някого, да му помогнем, да му въздействаме по добър и полезен начин. Далече сме. Или той не ни иска. Но молитвата е като невидима ръка, която го държи. Въжето не е една нишка, а поне три. Дори едната да се скъса, дори едната ръка да се отдръпне, другата ръка продължава да стиска.   А и третата нишка - Божията ръка, благоволяваща в едно отношение, инициирала едно отношение, държи връзката.   Понякога пък, липсва третата нишка - близкият ни не вярва в Бога.   Ако ние сме детето, което Бог държи за ръката Си, то другият, щом го държим за ръка, пак е хванат за Бога чрез нас, чрез нашата молитва.   Помня как вървях по улицата, хванала двете ни  дъщери с двете си ръце, а те държаха братчетата си и така, чрез момичетата, осигурявах безопасността на момчетата при пресичане - каките бяха моите ръце за по-малките.   Дръжте с молитвена ръка тези, които иначе не можете да докоснете.   Дори и те да не ви държат...   Тройното въже не се къса лесно, дори едната нишка да се е прокъсала.   Дръжте с молитвена ръка тези, които не познават Бога.   Защото Бог ви е приятел и вашите приятели са и Негови приятели.    Той ще ви ги подари, както подари на Павел хората от кораба, разбил се в бреговете на остров Малта - не заради тяхната вяра или връзка с Бога, но заради вярата на апостола и любовта му както към Бога, така и към човеците.     Не забравяйте примера на великия пророк Самуил, който беше измолен по чудо от своята майка, а той на свой ред ходатайстваше в молитва за непокорния народ на Израел:            " А колкото за мене, да не даде Бог да съгреша на Господа, като престана да се моля за вас! "                                                                                                                                                           (1 Царе 12:23)