Псалом 117
Аудио прочит от актьора Манол Къков. Текстът е от Библия, нов превод от оригиналните езици (СВТ). Използван с разрешение от ББД.
Тема и структура на псалома
“В Ездра 3:10-11 четем, че “когато зидарите положиха основите на Господния храм, свещениците з…
Аудио прочит от актьора Манол Къков. Текстът е от Библия, нов превод от оригиналните езици (СВТ). Използван с разрешение от ББД.
Тема и структура на псалома
“В Ездра 3:10-11 четем, че “когато зидарите положиха основите на Господния храм, свещениците застанаха в своите одежди и с тръби, а левитите, Асафовите потомци – с кимвали, за да славят Господа според наредбите на Давид, царя на Израил. Те запяха поред във възхвала и за слава на Господа, защото е благ и милостта Му към Израил е за вечни времена. И навред сред народа се носеха възгласи в прослава на Господа, понеже основите на Господния храм бяха положени”. Казаното в Ездра включва първото и последното изречение на този псалом, поради което заключаваме, че народът е пеел цялата тази възвишена песен, а също така и че използването на тази творба в такива случаи е било разпоредено от Давид, когото смятаме за неин автор. Трябва също да се отбележи, че той е нейният субект, поне в някаква степен, защото е ясно, че авторът говори на първо място за себе си, макар и да не се е придържал стриктно до всяка подробност от своя личен опит. Очевидно е това, че псалмопевецът е гледал пророчески към нашия Господ Исус; честите цитати от тази песен в Новия завет го доказват по безспорен начин. В същото време обаче не би могло да се очаква всеки отделен ред и изречение да бъдат тълкувани във връзка с Месията, защото това изисква много голяма находчивост, а подобни тълкувания рядко са верни. Някои благочестиви тълкуватели са успели да изопачат думите от Пс. 118:17: “Аз няма да умра, а ще живея”, за да ги направят приложими към нашия Господ, Който действително е умрял и Който се прослави в смъртта Си, но аз самият не мога да заставя ума си да извърши такова насилие над думите на Свещеното писание.
Псаломът изглежда описва Давид или друг Божи човек, който по божествен избор е бил назначен на висока и почетна длъжност в Израел. Този избраник се оказва отхвърлен от приятелите и сънародниците си, като в същото време се сблъсква с яростната съпротива на враговете си. С вяра в Бога той се бори за отреденото му място и на определеното време го получава по начин, който показва Божията сила и доброта. След това той отива в Господния дом, за да принесе жертва и да изрази благодарността си за божественото застъпничество, като целият народ го благославя и му пожелава изобилно благоденствие. Тази героична личност, за която не можем да не си мислим, че е самият Давид, в голяма степен олицетворява нашия Господ, но не по такъв начин, че да търсим паралели във всички детайли на неговите борби и молитви. Предположението на Алекзандър, че говорещият в псалома е символна личност, представляваща нацията, заслужава изключително внимание, но то не е в противоречие с идеята, че може да се има предвид и определен народен водач, тъй като това, което се отнася за водача, в голяма степен ще важи и за неговите последователи. Преживяното от Главата засяга и другите части на тялото, така че и за двете може да се говори по един и същ начин. Алекзандър смята, че избавлението, споменато в псалома, отговаря най-точно на това от вавилонския плен, но аз смятам, че е най-добре да не го свързваме с никой конкретен случай, а да го разглеждаме като национален химн, посветен както на издигането на избран от Бога водач на народа, така и на изграждането на Божия храм. Псаломът е еднакво приложим и за двете събития, независимо дали става въпрос за освобождаването на една нация или полагането на крайъгълен камък при основаването на храма.
Този псалом може да бъде разделен на следните части: вярващите са призовани да възхваляват вечната милост на Господа - ст. 1-4; псалмопевецът описва собствения си опит и изразява вярата си - ст. 5-18; той иска да бъде допуснат да влезе в Божия дом и признава Господа за свой Спасител - ст. 19-21. В ст. 22-27 свещениците и народът признават своя владетел, хвалят Господа за него, провъзгласяват го за благословен и го приканват да се приближи до олтара със своята жертва. В ст. 28 и 29 благодарният герой сам възхвалява вечно милостивия Бог.”
(из “Съкровищницата на Давид” от Чарлз Спърджън)
Пълни коментари на Псалмите от Чарлз Спърджън можете да намерите тук - www.facebook.com/PsalmiBiblia/
Ако имате желание да изучавате Библията или да прочетете всички Псалми, но все още не разполагате с книжно копие на Свещеното писание, можете да си закупите от тук https://bit.ly/3rDCOcN.