Звездата на добрата новина

Предпразнично... Почивните дни се задават някъде там, но още са далеч. Делниците ни подканват да си свършим работата (желателно е всичката!) преди празниците.  Сякаш след това никой и никога повече няма да работи... Лудница е, както всяка година – гоним срокове, завършваме задачи, изнервяме се в задръстванията, сновем по улиците като в унес. Докато сме в градския транспорт или в колата, или преди да заспим, се напрягаме да родим уникални или поне оригинални идеи за подаръци на близките... Една такава врява, един шум, който изморява... Би трябвало да съм радостно-приповдигната, но се чувствам странно объркана. Пропускам ли нещо?   Градът сияе украсен, витрините блестят. Всяка реклама блика като фонтан, предлагайки „най-доброто“, разбира се. А ние искаме най-доброто (за себе си, за нашите близки...). Дали ни се полага най-доброто? Замислям се за затворите, за осъдените справедливо хора в тях – те със сигурност не заслужават нещата от рекламите, или да вкусят пълната гама на празниците. Но чувствам някакво вътрешно състрадание, може би защото от дете изпитвах скрити симпатии към лошите герои... Все се поставях на тяхно място и ми се струваше, че не са чак толкова по-лоши от самата мен... само дето са били глупави да пресекат линията на благоприличието! Иначе в душата си всички сме едни и същи хора – така разсъждавах като дете. Сега вече знам, че нещата не са толкова прости. И не, не е вярно, че затворниците не са много по-лоши от мен! По-скоро аз не съм много по-добра от тях! Ако имаше вълшебен фенер, който да освети вътрешната същност на нас, хората,  щеше да се окаже, че всички заслужаваме присъди.   В особени времена като днешните предпочитаме да се фокусираме върху ужасните глобални проблеми на човечеството (като войните, потъпкването на ценности, съсипването на природата и много други). Не искаме да обръщаме внимание на личните грешки, на покварата на отделната личност, на падението на обикновения човек. Когато фиксираме погледа си на глобалното ни е по-комфортно и се освобождаваме от лична отговорност... Истината е, че просто си заравяме главите в пясъка, крием се, но това не променя действителността. Защото грехът на отделния човек, престъпленията на всеки един водят до общото падение на всички хора! Трябва да има изход, спасение...   Що за нелепи, предпразнични мисли! Дали е време да разсъждавам за съдбата на човечеството, след като предстои най-светлият празник? Спомням си какво празнуваме всъщност и как е започнало всичко... Тогава, когато не е имало елхи или украси, но хората са били същите и са правили грешки точно като нас... Тогава е изгряла една звезда! Небесното послание на Небесния баща към човеците! Вест за раждането на Спасителя, за това че има надежда, има изход! Една звезда на небето, превърнала се в символ... Толкова пъти е изобразявана, толкова много е говорено за нея, но все пак ми се иска да можех да я видя...   Опитвам се да си я представя... Блестяла е ярко горе в небесата, била е звезда с мисия – да донесе най-щастливата новина на хората. Звездите на небето се забелязват, те светят с отразена от слънцето светлина. Тази звезда е светела, отразявайки Божията любов към хората. Вероятно всеки е можел да я види, но дали всеки е можел да разбере нейното послание? Библията разказва за мъдреците, които откликнали по свой начин на знамението. Те осъзнали вестта, която носи звездата, разбрали, че се е родил Спасител и поели на път. Искали са да достигнат до Него и да му се поклонят. Тръгнали са веднага и със сигурност са били развълнувани, радостни. Дали са се усъмнили за момент, дали са се поколебали как да постъпят? Знаем само, че просто са тръгнали и са носели дарове. Знаем също, че пътуването им е било успешно – намерили са новородения Исус и са му се поклонили. Това разкрива вярата им и дълбокото преклонение пред случващото се. Приели са много лично вестта за раждането на Месия и активно са го потърсили, за да му се поклонят. Възхищавам се от отклика на тези хора.    Човек не може, не трябва да остане безразличен, когато разбере за Божията безмерна любов! Когато говорим за Неговия спасителен план за човечеството, не трябва да забравяме, че всъщност това е спасителен план за отделната личност и трябва да се приема съвсем лично. Човек трябва да откликне, да направи крачка, да тръгне към Бога, да го достигне и да му се поклони! Но най-напред, първо трябва да разбере... Новината за спасението е първата светлинка, която огрява душата, новината носи лъча на надеждата. Всеки първо разбира по един или друг начин за Бог и неговата спасителна любов. Рождествената звезда символизира блясъка на най-важната новина за всеки човек – че има надежда, има спасение!    Този свят е объркан от измамни светлини и фалш, но ние имаме мисията на Рождествената звезда – да занесем вестта за раждането на Спасителя!