Археологическа находка сред най-значимите, откривани някога

Израелски професор по древна история казва, че неотдавнашният му превод на надписи, описващи делата на библейския юдейски цар Езекия в града на Давид в Ерусалим, е „едно от най-важните археологически открития в Израел на всички времена“.   Имайки предвид скоростта на откритията в Израел само през последната година, това е значително твърдение. Дешифрирането на надписите е отнело повече от 10 години на двама учени, след като са започнали да изследват каменна плоча, открита по време на разкопки в Националния парк в града на Дейвид през 2007 г.   Професор Гершон Галил от Института за библейски изследвания и древна история на университета в Хайфа, заедно с Ели Шукрон от изследователския институт за Библията и древната история, са установили, че надписите от 8-ми век пр. Хр. – върху камък, не по-голям от дланта на ръката – включват не само името на Езекия, но също така изброява постиженията му от първите 17 години от управлението му.   Те включват неговата поръчка да направи басейна в Силоам и тунела за достъп до водите под извора Гихон. Смята се, че това действие е помогнало за спасяването на града,  отказвайки източниците на вода на асирийския цар Сенахериб, когато се е опитал да превземе града, както е описано в Библията.   „Когато Езекия видя, че Сенахериб е дошъл, възнамерявайки да води война срещу Ерусалим, той се посъветва със своите офицери и воини за спиране на изтичането на изворите извън града и те го подкрепиха. Голяма сила беше събрана, за да затвори всички извори и потоци, които течаха през земята, защото в противен случай, смятаха те, царят на Асирия щеше да дойде и да намери вода в изобилие“ (2 Летописи 32:2-4).   В надпреварата да победят Сенахериб, юдейските работници прокопават тунела Силоам от двата края и се срещат в средата.   В новоразшифрованите надписи също се споменава за реформа на еврейските ритуали и завладяването на Филистия.   Галил обясни: „Това са най-пълните царски надписи, които имаме, и те са допълнително доказателство, че царете на Израел и Юда са написали царски надписи, които посочват името и делата им.“   Той коментира и възрастта на надписите, което може би е дори по-важно от съдържанието им.   „Това всъщност са най-ранните ръкописи на Библията. Те предхождат сребърните амулети Ketef Hinnom с около 100 години и свитъците от Мъртво море със стотици години. Те също така подкрепят твърдението, че писанията в Книгата на царете се основават на текстове, произхождащи от хроники и царски надписи и че Библията отразява историческата реалност, а не въображението“, каза Галил.   Професорът е убеден, че надписите показват точната дата на завършване на проектите за басейна и тунела, която би била 2-ро число на месец Тамуз по еврейския календар през 709 г. пр. Хр.   CBN News