Заситени, преситени или гладни…

С отминаването на празничните трапези ние се усещаме преситени в телата си, като в същото време е възможно да се чувстваме уморени от цялата тази “ситост”. След дни отново ще усетим глада и сякаш забравили за засищането си, ще се втурнем отново към трапезите. Мислейки последния месец  върху цялото това желание за засищане на непреборимия в същността на човека глад, усетих истинската жажда и ситос за неизчерпаемия “насъщен и вечен хляб”.    „Дай ни днес ежедневния хляб…”  (Матей‬ ‭6‬:‭11)‬ ‭   Разбира се, всички имаме нужда от храна за телата си, но сякаш преиначаваме същината на “нуждата” и се отдаваме дори на чревоугодничене. Исус в прав текст ни оставя основните си наставления за нашето ежедневно съществуване в молитвата Си.  - прошката за прочистване - насъщния за съществуване - защитата от врага    Той ясно и недвусмислено начертава най-важните за всеки от нас потребности. Духът ни не би могъл да стигне до Бога, ако не потърси прошката за волно или неволно направените грешки. Те - грешките са наша “съпътстваща част” в живота ни и са ни “нужни”, за да успеем да видим пукнатините или пробива на врага в нас. Чрез осъзнаването им ние можем да стигнем до израстването, за което всъщност сме тук. Заявката за прощаване влиза в одобрение, чрез единственото условие - самите ние да прощаваме на другите. Случва се, да простим на думи, но сърцата ни да носят тежеста на обидата или болката. Как тогава очакваме Отец да ни прости - “както ние прощаваме”, ли ..?    Силата на прошката е неоспорима във всичките съвременни учения и тя също насища духа ни с радост (когато е реална) и го освобождава от теготите на съмнения и страх. Насъщният хляб, от който всеки се нуждае за своето оцеляване е неоспоримо важен, но никъде не е казано, че трябва да е в огромни количества, за да ни стигне. Сами определяме своята дажба, след като имаме достъп до храна.    Но как е с храната за духа ни?  Отново сами определяме своята дажба, но дали Бог ще отвори за нас достъпа е изцяло Негово решение. От нас зависи изборът, който ще направим и чрез който ще ни се осигури пътя до Него. Там при кладенеца Бог ще ни напои и нахрани, ще засити насъщните ни нужди, така, както никое човешко благо не би могло да го направи!    „Исус в отговор й каза: Всеки, който пие от тая вода, пак ще ожаднее; а който пие от водата, която Аз ще му дам, няма да ожаднее до века; но водата, която ще му дам, ще стане в него извор на вода, която извира за вечен живот.“ (Йоан‬ ‭4‬:‭13‬-‭14)‬    „Исус им рече: Аз съм хлябът на живота; който дойде при Мене никак няма да огладнее, и който вярва в Мене никак няма да ожаднее.“  (Йоан‬ ‭6‬:‭35)‬ ‭   „Аз съм хлябът на живота. Тоя е хлябът, който слиза от небето, за да яде някой от него и да не умре. Аз съм живият хляб, който е слязъл от небето. Ако яде някой от тоя хляб, ще живее до века; да! и хлябът, който Аз ще дам, е Моята плът която Аз ще дам за живота на света.“ ‭‭Йоан‬ ‭6‬:‭48‬, ‭50‬-‭51‬ ‭   Всеки човек търси удовлетворението, смисъла на дните си, но често не достига воля, и сила за “трудното” решение … тогава човек е готов да живее просто за да угоди на тялото си, в заблуда, че доставя радост на душата си. Какво по-тъжно от това да “хвърляме” храна в бездънните си кореми, да опитваме да опием духа си със спиртни питиета или разни субстанции, за да опитаме да премахнем тъмнината и да стигнем до заветната “нирвана”. Човек може да пропилее дните си тук в непрестанно тъпчене и презадоволяване, но никога няма да достигне до задоволство. Защото духът му пак ще истане незаситен. Нетленното (духът) не може да се задоволи с нещо, което гние.    Онзи “хляб”, за който Исус ни говори, е реално насъщният за душите и телата ни. Защото веднъж опитал го, човек усеща пълната заситеност и удоволствие. Усеща пълноценността си и съвършения вътрешен мир.    „Защото Божият хляб е хлябът, който слиза от небето и дава живот на света.“  (Йоан‬ ‭6‬:‭33)‬ ‭   Може би, се питаме понякога, защо, ако е толкова “лесно” не могат да се заситят всички хора с Духа Му ?    Отговорът е еднозначен! Защото имаме враг, в лицето на дявола и той ограбва всяка наша ситост и ни отклонява от възможността за истинска връзка с Богa. Защото той се опитва да завлече в мрака душите ни чрез фалшиви обещания и “гнила храна”. Всеки, който е бил на една трапеза с врага и е успял да се измъкне цял, знае, помни и се моли да бъде опазен от най-страшния грабител на земята.    „и не ни въвеждай в изкушение, но избави ни от лукавия, защото царството е Твое, и силата и славата, до вековете. Амин.“                                                                                                                                                                           Матей‬ ‭6‬:‭13‬ ‭   Бог е верен и ще засити с безмерната Си милост и неограничена Си щедрост нашите сърца с любов и всичко, което ни е нужно за личния ни живот тук! Според Неговото предопределение!    Славата да е за Господ!   „Крадецът влиза само да открадне, да заколи и да погуби: Аз дойдох за да имат живот, и да го имат изобилно.“  (Йоан‬ ‭10‬:‭10)‬ ‭ В дните на празници, нека прегледаме сърцата си, нека се огледаме по трапезите си и да видим - кого сме поканили и чия храна сме приели?!