Ето ме!

В периода между Рождество Христово, празнувано на Изток и Запад по различно време, променяме и една от цифрите в календара. И тъй като настроението все още е Рождествено, разбираемо е да ме вълнуват празнични теми.    Тези дни си припомних, че имам повод да благодаря на Бога и за факта, че мога свободно да празнувам Рождеството, защото имаше времена и години поне в моя собствен живот, когато това беше забранено. В държавата, училищата и учрежденията не празнувахме Рождество, а само Нова година. Даже дядо Коледа носеше името дядо Мраз. Помня години, в които и неделята беше много опасна. Почивният ден беше заменен с четвъртък, а в неделя се работеше и учеше, все с надеждата християните да престанат със своя фанатизъм към невидимия Бог и да не се покланят повече, поне не в отредения от Библията ден.   Да, ама не. И днес проучванията показват, че най-ефективно се покланя гонената църква, защото тя расте с най-бързи темпове, макар в страни като Иран, Афганистан, Северна Корея и Китай християните да са мразени, затваряни и убивани. Няма да правя политически обзор на изминалата година, защото това не е моя специалност. Достатъчно е да прочетете само заглавията на новините, за да повярвате на покойния Били Греъм, че Библията е по-актуална и от утрешния вестник.   Вече цял месец слушам Рождествени песни, както повечето от вас, предполагам. Една от най-любимите ми е с много елементарен текст, но с ценно за мен съдържание. Можете да я чуете в различни версии тук и тук. Неотдавна открих, че я има и в изпълнение на български език и то от професионалист, и можете да ѝ се насладите тук.   Накратко споделям историята по написването ѝ, която се губи в някой от американските щати, а според други оригиналът е чешки. Песента разказва за момченце, което имало малък барабан. То се озовало заедно с овчарите на мястото, където се родило бебето Исус. Преживяването било незабравимо и детето искало да подари нещо на новородения Цар, но нямало нищо ценно, затова предложило да изсвири нещо на своя малък барабан. Текстът на песента казва, че бебето Исус приело с усмивка изпълнението на малкия барабанчик.   Подобна песен, пак преводна, имаше и в детските Рождествени програми на Неделното училище. Тя беше озаглавена „Какво да МУ дам?“ Идеята зад текста беше свързана отново с това, че не ние трябва да си разменяме подаръци на Рождество, а след като рожденият ден е на Царя на царете, ние самите трябва да помислим за подарък, който да Му поднесем.   Зная, че звучи елементарно, но именно там е работата. Гениалният Айнщайн твърди, че ако нещо не е достатъчно просто, за да бъде разбрано от шестгодишно дете, значи няма да свърши работа. На практика целият му живот е преминал в този стремеж – да представи и най-сложните природни закони на разбираем и достъпен начин.   В началото на 2023-а година аз питам лично себе си: Какво да Му дам? Тъй като празнувам Рождество от доста лета се сещам и за една трогателна история, прочетена в книга. Тя разказва за малко момче, което слушало проповед в църквата относно даването. След края на проповедта настъпил моментът, в който църковните дякони тръгнали между пейките с вярващи, с подноси, в които всеки от присъстващите слагал, колкото можел да отдели. Сърцето на детето било свито, защото то нямало никакви пари в джоба си, за да ги остави в подноса. Когато дяконът се доближил до него и протегнал подноса, детето просто го взело от ръцете му, поставило го на земята и стъпило върху него. Постъпката му предизвикала сълзи на умиление у онези, които разбрали нейния символизъм. Обяснението е просто. Детето нямало какво да даде, затова дало себе си.   Пристъпвам в 2023-а. Новините от Запад и от Изток са плашещи, причиняват сърдечна болка и не искам да ги коментирам. Нищо ново под слънцето – братя се избиват помежду си. Едни хора онеправдават други, без да им мигне окото и без да мислят за вечната си участ. Тогава отново принципите на Библията идват на помощ. От вечната Книга научавам, че отговорността е лична и аз ще отговарям в Съдния ден само за своето поведение пред Бога – за онова, което съм сторила, но и за нещата, които не съм направила.   Не зная за вас, но аз бих искала да кажа следното на Бога, в Когото вярвам и на Когото се надявам:   „Господи, ето ме! Аз Ти принадлежа. Съзнателно съм Ти посветила живота си и искрено вярвам, че това, което ми се случи през тази година съдейства за мое добро. Доверявам Ти се, че и неизвестните неща, които ми предстоят, също са под Твоя контрол и няма да ме сполети нищо, за което Ти не знаеш. Посвещавам Ти се отново и отново. Не искам да бъда посредствен християнин, който Те обича и почита само 1 ден в седмицата. Искам да бъда Твой инструмент във всеки един момент. Използвай ме, както Ти е угодно. Нека да бъда моето най-добро „аз“, като не се уморявам да използвам всички свои дарби и таланти.    Моля Те, нека никога да не бъда самодоволна от постигнатото, а да зная, че ако ми подариш утрешния ден, пак с Твоята сила и помощ, мога да дам още и още, защото всичко мое е Твое и Твоето давам на Теб!   Небесни Татко, ето ме! Подобно на твоя велик пророк Исая, който Ти се посвети, след като преживя откровението на своето грешно естество, а после и Твоята слава (Ис. 6), аз също възкликвам: „Изпрати мене!“ Тази година повече от всякога осъзнавам, че най-трудно е да бъдеш мисионер/служител/посланик сред твоите домашни, в твоя дом, църква и страна.   В мен няма сила, Господи! Но Ти си, Който призоваваш, екипираш и изпращаш. Благодаря Ти, че си ме счел за вярна. Зная, че си с мен и Ти благодаря, че вървиш пред Мен. Нека животът ми Те прославя и издига, така че да ме познават като Твоя и преди да съм изрекла една-единствена дума.   Каква привилегия само – да се наричам Твое дете, заради което ти си се родил, живял, умрял и възкръснал. Величая Те, Господи мой!   Обичаш ме не защото блестя. Носиш ме не защото заслужавам. Грижиш се не защото не мога. Чакаш ме не защото съм тръгнала. Искаш ме не защото ТЕ търся. Цениш ме не защото си струвам. Каниш ме не защото копнея. Имаш ме, защото съм част  от ТВОЕТО сърце на БАЩА и аз просто стоя, пиеща от дъжда на Благостта.   Благословена да е Новата 2023-а година под Твоята милост и закрила, Небесни Татко!