Външни белези, вътрешни рани

Старият завет е изпълнен с любопитни истории, които не винаги разбираме напълно, защото случващото се в тях често пъти е отдалечено от нас не само във времето но и заради различните културни обичаи, език и традиции. Разказът, описан в книгата Числа 12 глава, включва обвиненията на Аарон и Мариам към брат им Мойсей. От първите 4 книги на Библията научаваме, че и тримата бяха изявени лидери на своя народ, когото предвождаха след излизането от египетското робство на път към Обещаната земя. След прекосяването на Червеното море Мириам беше тази, която предвождаше жените с песни на хваление и благодарност към Бога за чудното избавление. Аарон пък беше първосвещеник и имаше привилегията и отговорността да принася пред Бога жертви за изкупление и опрощение, първо за себе си и дома си, а после и за целия народ на Израел.   Обвиненията, насочени към Мойсей от собствените му най-близки роднини, от една страна са свързани с факта, че си е взел чужденка за жена. Можем да предполагаме обаче, че причината е била или някакво неразбиране, недооценяване, завист и ревност спрямо Мойсей, или пък желание за себеизява. И често в живота е точно така - формалният повод е някаква човешка слабост, уязвимост, нещо в личния живот, където, ако някой се разрови, винаги ще се намери за какво да се захване. Де факто, обаче, неодобрението беше предизвикано по друга причина: Дали пък Мойсей е толкова духовен, колкото изглежда? Щом има човешки слабости, тогава и другите, които е карал да се чувстват по-малки от него, нямат ли право да се считат и те за достатъчно духовни, поне колкото него?   Точно в момента, в който брат му и сестра му го атакуват така, словото счита за необходимо да поясни, че Мойсей е най-кроткият човек на земята. Защо? Ами защото, освен, че са му роднини, те са и най-близките му съработници. Ако роднините ти по плът и по дух не те разбират, ако публично те оспорват, както за най-интимната ти, така и за най-съкровената, най-свята сфера на живота ти, това е разрушение, или поне опит за такова, на най-базисни нива - любов, семейство и служение (връзка с Бога). За какво живеем? Не е ли именно заради любовта, семейството, нашата значимост и мисия на земята от Бога? При такава атака, определено се изисква огромна кротост и смирение,за да не изригнеш във възмущение, обида и огорчение. Виждаме, че няма споменаване на нещо такова. А Бог -  Сърцеведецът, не само квалифицира Мойсей като най-кроткият, но и счита за нужно както публично е бил обезценен слугата Му, така и публично да бъде реабилитиран.   Освен че Бог не казва нищо за етиопянката, взета за жена от Мойсей (т.е. не го осъжда за нея), Той подчертава специалността на връзката си с него - на другите пророци им говори загадъчно, във видения, сънища, а на Мойсей - лице в лице. Мойсей получава божествено, а не човешко реабилитиране. А тези, които са го обидили и подкопали не само личността му, но и значимостта на Божието дело, извършвано чрез него, също така публично са посрамени. Остава въпросът защо само Мариам стана прокажена, а не Аарон?   Първо, защото като свещеник, върху Аарон стоеше  святото миро - това го поставяше в специален статут - свещениците, заради мирото не можеха да се оскверняват с докосване на мъртъвци, дори и да са техни роднини, имаха небесен дипломатически имунитет - не поради тях самите, а заради святото помазание на тях, заради Бог, действащ чрез тях. Посягането на тях, беше посягане на Този, когото представяха. Дори и да бяха недостойни.    Второ, Мириам познаваше по-добре брат си, имаха по-силна връзка - тя тичаше след кошчето, в което той като бебе бе спуснат по реката, тя каза на фараоновата сестра за еврейската "дойка", навярно тя е помагала на майка си да го отглежда и, вярвам, е поддържала връзка и по-нататък с брат си, когато е бил вече в дома на фараон. Едно безобидно момиче от поробения еврейски народ, една слугиня, не бие на очи толкова, колкото мъж от същия етнос и то в разцвета на силите си. Та нормално е тя да познава по-добре Мойсей. Грехът ѝ бе по-голям. Който много знае и, все пак сгреши, ще бъде много бит, за разлика от знаещия по-малко.  Тя не скри, не направи насаме забележките си спрямо брат си и ѝ се лепна болест, която не може да бъде укрита.   Само този, когото си наранил, може да те развърже от вината. Затова по думите на брат ѝ Бог отмени нейната присъда, но не веднага! Това, че оскверни, похули  брат си, нанесе рани на самия него, но промени нещо и в нея, и то за лошо, по негово отношение. Макар че тя беше вразумена от думите и действията на Бога, а Мойсей беше реабилитиран, им трябваше време, за да зарастат раните в тях.    Да, наранявайки близък човек, нараняваш и себе си. Факт. Затова проказата  стоя седем дни  върху Мириам, а не я напусна веднага. Външните рани бяха израз на вътрешните. И беше нужно техническо време, за да се съберат отново брат и сестра и да могат безпрепятствено да си взаимодействат. Но Божията любов и милост не се оттеглиха от Мариам заради провинението й. Тя продължи да е ценна за Бог и продължи да Му служи. И акт на тази милост и любов бе, че целият стан на евреите, движещ се и спиращ само по Божия команда, не помръдна от мястото си, докато Мириам не бе реабилитирана на свой ред. Приблизително милион и половина човеци бяха лишени от движение и развитие заради един човек, докато той не се привдигна.   Какви са изводите: - Често поводът за обвинение е един, а причината - друга. - Важното е не какво изглежда честно, справедливо, а какво мисли Бог. - Добре е да не се защитаваме и оправдаваме. Ако сме прави, Бог ще го стори по-добре. - Ако някой не е близък, не знае, не разбира, грехът му е по-малък. Съзнателният грях е по-голямо коравосърдечие. - Публичният грях води до публично наказание и има нужда от публично реабилитиране на ощетения. - Дори и при урегулирани вече отношения, след нараняване е нужно техническо време за емоционално изцеление и за пълно осмисляне от страна на наранения и от страна на нараняващия.   Над всичко това стои любовта и прошката, която дава способността и ЗАДЪЛЖЕНИЕТО на общността търпеливо да изчака свестяването, изцеляването, повторното приобщаване и включване в живота ѝ на всяка част от нея.