Графит или диамант

Химията не я обичах. И то беше заради учителката ми. Не търся извинение, а обеца за себе си в професията ми на преподавател. Беше толкова непонятен и абстрактен предмет, че единствената ми надежда бе, че никога няма да се срещна отново с нея в живота и да ме измъчва.   Обратите на съдбата винаги ни връщат към онези уроци, които сме отказали да усвоим. Разбира се, че като възрастен си дадох сметка за отпечатъка  на тази наука във всяка сфера от битието ни. И благодарна бях за въздуха и водата,земята и скалите, храната на масата и лекарствата, борещи се с вируса... Но никога не се втренчвах надълбоко в нейните атоми, елементи и постройки. По- късно разбрах, че и тя като всички науки е част от Божиите закони на всемирен баланс и уредба.   Обичам да изследвам Писанията и разсъжденията на посветени на Бога хора. Написаното е вечно и актуално във всеки ден и за всеки човек, общност, нация, човечество. Чета постовете на възмутени майки и граждани за детската заболеваемост  поради небрежност по празниците. Мисля си за състоянията на разтурените и несъздадени семейства, гневя се от неуредиците в обществото ни, изследвам собствените си нагласи у дома и на работа, обменям поколенчески модели с младите, прегръщам природата и се дивя на небесния простор и навсякъде я виждам тази химия.   Гори като запалена менора  този въпрос как се построяваме ние в малките и големи общества на ежедневието ни. И защо е толкова важно това напасване, строяване и колективно дишане, работене, почиване, боледуване, съграждане, оцеляване, растеж и колко греховно е съсипването, блъскането,боденето, нараняването, отчуждаването, убиването, погребването...    Среднощ  е, но не издържам и надниквам в дълбокия  кладенец на химията. Ще потърся обяснение от нея за две земни вещества- графита и диаманта.   Графитът и диамантът са от един  и същ елемент - въглерод. Но едното вещество  е черно, ронливо, меко и евтино, а другото е блестящо, най-твърдо и  скъпоценно. Как става така? И дали този принцип на еднаквост и различие не работи и другаде?   Оказва се, че разликата  е в кристалната   решетка на атомите на въглерода. При графита тя е вертикално построена с тройна слаба спойка, а при диаманта хоризонтална с широка и силна четворна връзка на атомите. Станал е толкова твърд диамантът, че реже стомана, защото е  бил подложен на огромно налягане и колосална температура. Закален  е в страшни мъки и лишения. Аморфността на графита го кара да заема различни форми, да се рони и люспи. Еднакви, но различни на вид, усещане и употреба. Всичко е в подредбата и фундамента.   Хващам го този извод и като числото Пи -3,14 започвам да го прилагам във всички формули на житейската  ни математика.    Много обичам да пиша с молив. Поглеждам графита в него и се сещам, че понякога плачем и се роним на прах и сажди, просто защото сме отказали огъня на изпитанията. Само те ни закаляват в пещта на живота, избистрят погледа и засияваме с Божията премъдрост, подреждаща кристалната решетка на богоугодния  закален характер. И сякаш умира всяко желание да строя Вавилонска кула нагоре към Бога. Да имам само три силни атома долу в основата си и да търся  Невидимия. Да мисля само за себе си, да възгордявам сърцето си поради знания, да се откъсвам от грижите и вълненията на хората и търся високите самотни върхове. Неустойчиво, егоистично и обречено градене. Ще излезе само черен задушлив дим през високия комин. С кулата ще паднат и отровните сажди.   Кръстът държеше на хоризонталната си греда тялото на Спасителя ни. Широка бе основата на Неговия дух, след който вървяха тълпи народ, към които Той показа милост и любов. Тази мрежа обхвана в хилядолетията цялата планета, за да се построи тази скъпоценна решетка на диаманта "еклесия" - Църквата. Това е най-съвършената човешка организация, която е устояла във времето. Яко е държала скрижалите на мъдростта и е блестяла с чистота, светлина и мъдрост. Била е притискана, гонена, горяна, изпепелявана, но е отстояла.Не се е извисявала, а снишавала към грешните, болните, отхвърлените. Заставала е на колене ниско и плътно в молитвено воюване за души. Вслушвала се е в заръките на Създателя си и е бдяла да тъче в чистота, вярност  и ред кристалите на Неговата любов. И днес е така - разтяга атомите си настрани към хората и вдига смирено нагоре очи с надежда в Бога. В очакване на Неговия мъдър градеж, точно както Го е обещал: "Ако Господ не съгради дома, напразно се трудят зидарите" (Псалм 127:1).   Пристъпваме в Новата година и нека Мъдростта на Бога да започне да рисува чрез нас диамантните решетки на  правилните ни избори в новата. И нека Любовта протяга ръцете ни един към друг и сърцата ни към Него!