Защо, Господи?
Често, когато човек минава през голямо (за собствените му сърце и очи) изпитание, може да изпадне в момент на униние и слабост. Обикновено точно тогава се случва да потърси сметка от Господ (в Който може и да не вярва) – “Къде си сега Ти…
Често, когато човек минава през голямо (за собствените му сърце и очи) изпитание, може да изпадне в момент на униние и слабост. Обикновено точно тогава се случва да потърси сметка от Господ (в Който може и да не вярва) – “Къде си сега Ти, Господи?!” може и да извика вътре в себе си “Защо, Господи..?!”, “За какво ме наказваш ..?!”
Трудните моменти раждат лесни въпроси, на които обаче отговорите може да са много трудни! Нужна е не просто мъдрост, опитност и знание, за да намерим бързо своя правилен отговор, a най-вече Божията благодат върху нас, за да можем да прозрем, да се укрепим и да разберем точното съдържание и значение на Неговия отговор.
Светът има многообразни отговори относно изпитанията и премеждията, през които се налага да минаваме. Но Господ има еднозначни насоки, укрепления и утвърждения във всяко наше питане (когато се осмислим) . В ранните си години бях чула леко “клишираното” твърдение – “Само болката е истинска” и може би тогава, през очите на безметежната младост съм се усмихнала и съм го подминала. С годините и опитността си съм видяла за себе си не само стойността на това твърдение, а неговата истинност и сила
Лесно мъдруваме, когато сме в състояние на спокойствие и мир, но когато сме изправени “на ръба” е възможно да забравим или да загърбим собствените си “сентенции и открития”. Нужно ни е укрепване в спокойно време, то и за това ни се дава, за да усетим радостта и пълнотата на живота, след като може “да сме пострадали малко” за наше усъвършенстване.
Бог е верен!
„А Бог на всяка благодат, Който ви е призовал в Своята вечна слава чрез Христа Исуса, ще ви усъвършенствува, утвърди, укрепи и направи непоколебими, след като пострадате малко.“
1 Петрово 5:10
Старият завет е пълен с примери за полезността от “страданията”, но най-покъртителната и същевременно укрепваща история е тази на Йов. Той много внимателно, устойчиво (на ръба на човешките възможности) и твърдо обследва сполетелите го нещастия. Стигайки до истинския отговор и мир с Бога, Йов получава своя втори шанс за пълноценен живот.
„Ето, Бог намира причини против мене, счита ме за Свой неприятел, туря нозете ми в клада, Наблюдава всичките ми пътища. Ето, в това ти не си прав. Ще ти отговоря, че Бог е по-велик от човека. Защо се препираш с Него, загдето Той не дава отчет ни за едно от Своите дела? Защото сигурно Бог говори веднъж и дваж, само че човекът не внимава.“ (Йов 33:10-14)
Милостта на Господ след идването на Исус е огромна и щедра. Ние сами можем да се убедим в силата на Неговата щедрост, когато преминем отвъд светските си клишета и постановки. Доверявайки се на собствения си дух, ние ще достигнем до водителството на Светия Дух. Най-важното и нужно нещо в тази връзка е да разпознаваме същността и цялостта на истинния Бог, да тръгнем по правилния Път за свръзка с Него. Усетили мощната Му сила и верността, която е неизмерима ние ще се доверим в пълнота на неизследимите Му бъдещи планове и пътеки за нас.
„А сега, така казва Господ Творецът и Създателят ти : Не бой се, защото Аз те изкупих, Призовах те по име; Мой си ти. Когато минаваш през водите, с тебе ще бъда; И през реките, те не ще те потопят; Когато ходиш през огъня, ти няма да се изгориш, И пламъкът не ще те опали.“ (Исая 43:1-2)
Твърдостта на личната ни устойчивост е в пряка връзка с волята в нашите действия, след ревностно търсените и открити решения. Тази твърдост и укрепване на волята, обикновено се каляват чрез житейски изпитания.
„А Бог на всяка благодат, Който ви е призовал в Своята вечна слава чрез Христа Исуса, ще ви усъвършенствува, утвърди, укрепи и направи непоколебими, след като пострадате малко.“ (1 Петрово 5:10)
Благословени са тези, които получават волята и силата си Свише, по предопределение! Според милостта Му за всеки човек тук е дадена надежда, чрез вярата, за която беше платена най-високата цена. Надеждата и примерът, който ни укрепва е Жив и е тук за всеки, който Го потърси. Човекът Исус пострада с нечовешки физически и психически болки и страдания, издържа ги, за да ни даде укрепена надежда и твърда вяра, че отговорът на всеки въпрос “Защо, Господи?” е предварително написан за всеки, който може да Му се довери и всичко ще се действа за личното благо на изчистената в Него човешка душа.
„Защото и на това сте призовани; понеже и Христос пострада за вас, и ви остави пример да последвате по Неговите стъпки.” (1 Петрово 2:21)
„Понеже смятам, че сегашните временни страдания не заслужават да се сравнят със славата, която има да се открие към нас.“
Римляни 8:18