Егоистична амбиция

„Изследвай ме, Господи, и изпитвай ме, опитай вътрешностите ми и сърцето ми.”                                                                                                                                 (Псалм 26:2)   В този текст Давид казва: „Ако учението е чисто и нищо не липсва на Словото и проповядването, тогава сърцето също трябва да е чисто. В същото време аз все още чувствам влиянието на греха в моята грешна природа. Чувствам склонност към гордост, лъст, омраза и завист. По-конкретно незабележимата отрова на егоистичните амбиции винаги дебне под повърхността. Дори хора, които имат добро разбиране за Божието Слово, често се препъват в този грях.”   Този грях е причина за всички ереси. Казано е: "Амбицията е майка на ересите и сектите.”   Някои хора винаги желаят да бъдат специални. Те никога не са доволни да са като другите. Така те се отклоняват от пътя без дори да разбират това. Хората трябва всеки ден да се молят Бог да държи този скрит бунтовник в тях подтиснат. Както казва Павел: „Нека всеки смята другия за по-горен от себе си” (Римляни 12:10).   Тук Павел признава, че егото – този стар враг – винаги желае да бъде в центъра на вниманието. Веднага щом хората научат нещо и могат да говорят за Господ Исус Христос, те желаят да станат специални.   Егото желае хората да казват за тях: „Да, ти можеш да свършиш работата. Ти си учен човек. Ти си по-добър от останалите.” Както котенцето чисти себе си, така и хората желаят да изглеждат добри. Но когато това стане, вярата и Божието Слово вече не са от значение.   Не можем да направим достатъчно, за да опазим себе си от това срамно нечестие. Другите човешки пороци са толкова груби, че ние лесно ги разпознаваме, но грехът на амбицията се промъква незабележимо. Той се представя за почит към Бога и вършене на Божията воля. Все пак егоистичната амбиция се спотайва като скрит бунтовник зад всичко това.   Превод: Радостин Марчев