Нa непознат език

Често ми казват:"Опитвал/а съм се да чета Библията, но не я разбирам."   Зад тези думи прозира схващането: "Уважавам вярата и нещата, свързани с нея. Разбирам, че, може би, има повече от онова, което аз виждам там, но като цяло не ми е интересно."   То е като да седиш на маса с китайци - смеят се, после стават сериозни, палят се, но ти си оставаш встрани, докато в един момент ти става напълно досадно, защото не си "вътре" поради езиковата бариера.   Но ако си принуден да живееш в Китай, полека-лека звуците ще започнат да значат нещо - тук ще хванеш значението, там ще свържеш по логика смисъла, докато информационният поток се отприщи и започнеш текущо не само да разбираш, но и да говориш езика.   В библейската книга Деяния на апостолите за хората от гръцкия град Берия се казва, че бяха по-благородни, ЗАЩОТО (1) приеха учението (2) без ВСЯКАКЪВ предразсъдък и (3) ВСЕКИ ден ИЗСЛЕДВАХА Писанието, ЗА ДА видят дали то е вярно.   Тези хора ИЗ-СЛЕДВАХА - търсеха следата, взираха се, обръщаха внимание на детайлите, не четяха отгоре-отгоре, не прескачаха абзаци, страници. Четяха, не за да опровергаят или да кажат :"О, да, това го знам!" или "Библията ли? Чел съм я аз нея!", а за да разберат наистина вярно ли е казаното или не. Без предварителни нагласи, без пред-разсъдъци.   Пак в същата книга пише, че Павел разискваше с людете за Божието царство (Деяния на апостолите 19:8).  РАЗИСКВАШЕ. Ако направим анализ на глагола Раз-исква, ще узнаем, че "Искать" на руски значи "да търсиш". "Разискване" не означава спор, противопоставяне, а просто търсене на истината.   Сам Христос казва: "Търсете и ще намерите." (Матей 7:7)   И когато четем търсещо, ще четем проникновено. Проникващо. Пробивно. С достигане на скритото в дълбочините. С разбиране. Какво откриваме в думата ПРО-НИКНОВЕНО...   Как никне зърното? Стои си на тъмно. Притиснато от пръстта. Но в него има живот. Има искра, енергия. В него текат процеси. Нещо вътре в него се движи, развива, оформя, набира сила. Люспата - това, което ДОСЕГА му е било ЗАЩИТА, се превръща в ОГРАНИЧЕНИЕ. Зърното пробива рамката, оградата, разширява се, развива се, започва да расте -  и НАДОЛУ - за корен, основа, стабилност  - и НАГОРЕ - за пробив, растеж, по-нататъшно даване на плод. Преборва пръстта, която хем му е дом, среда, храна, НО и ограничение, прониква през нея с атомна сила, макар и безшумно, полека, нежно и излиза на светло, на свежо, на широко, на простор, в нова, необичайна среда. За да бъде това, което е предназначено да бъде!!!   Така и нашият дух е посаден в пръстта, в плътта. Трудно му е първоначално да проникне в духовните неща. Но в него има искра. Той Е искра от небето! И макар поставен в пръстта, все към небето се стреми...   Ако четем Библията благородно, като я изследваме и разискваме върху нея, въпрос на време е да почнем да я четем проникновено, надхвърляйки обичайното, познатото и това, което досега ни е било сигурност и храна. И скоро ще бъдем доведени не само до разбиране, но и до това да даваме плод -  ще разбираме, но и ще говорим (ще живеем) непознатия досега "език"...