Лъчът на надежда

Отново е прекрасна, студена и ободряваща утрин. Дали я усещаме такава, дали сме повлияни от случващото се около нас и можем ли да виждаме ясно Светлината и тази поредна сутрин?  Молим се днес да не се случват лоши неща, но дали осъзнаваме, “колко е напреднало времето” и че те може да са “необходима реалност” за пътя на света тук и сега?    В дни като вчерашния, на човек му е трудно да си представи “лъча на надеждата” и да усети вътрешен мир и абсолютното спокойствие. Заметресението от висока степен отново отне много човешки животи и покруси много семейства, Бог да ги умиротвори. В същото това време, сякаш продължаваме да живеем на повърхността и всичко, което минава покрай нас, оставяме да се удари в брега, като вълна и да се разлее. Подминаваме го с множеството новини и постове, а от  утре ще сме си същите.    Тази “отвореност”, в която живеем ни дава почти изцяло възможност да видим моментните лоши новини и всичко, което би ни разстроило сякаш е на един клик разстояние. Сякаш тези дни, които зачестяват неизменно и все повече, заради времето, което … сами сме напрегнали, а търсим причините някъде извън нашите действия, тези дни ни водят към определена форма на безразличие … ИЛИ …?  ИЛИ го  решаваме ние самите!    В дни като вчерашния, когато отново можем да видим, че човешкият живот е “пара, която изчезва” и днес ни има, а утре ще сме другаде, най-доброто, което можем да направим, е да се замислим - къде бихме били, когато нашето отброено време приключи. За невярващите хора този въпрос, вероятно не стои на дневен ред, но и това .. не е сигурно. За вярващите хора дните, в които виждат Божието проявление са изпълнени със страх, трепет и респект, защото осъзнават за пореден път, колко сме временни и нищожни спрямо Всемирското Висше измерение. Бог е вседържателят!    Дали да се страхуваме в смисъла на смразяващ до костите ни ужас или да отдадем страхопочитанието си към Него е въпрос на наше израстване и дълбоки прозрения. Трудни са търсенията и потвържденията, когато сме в такива дни и само Духът Му е верен да ни дава посоката. Само с Него идва вътрешния мир и упование в нашите сърца.    “И не само това, но нека се хвалим и в скърбите си, като знаем, че скръбта произвежда твърдост, а твърдостта изпитана правда; а изпитаната правда надежда. А надеждата не посрамява, защото Божията любов е изляна в сърцата ни чрез дадения нам Свети Дух.”  Римляни‬ ‭5‬‬:‭3‬-‭5‬    Трудно е за живеене, когато сме в епицентъра, но за всички нас извън този катаклизъм сега, отново е дадено благовремие да спрем, да разберем, да потърсим истината и да я последваме. Сега отново е времето дадено ни, за всички нас, които сме извън епицентъра на ужаса, да прозрем същината на случващото се.  Търсейки отговорите, вероятно се оплитаме в още повече въпроси, но нашата твърда настоятелност ще даде плод в сърцата ни. Бог е верен. Да потърсим пътя към Него, да се огледаме наоколо и да протегнем ръка към някоя друга изгубена и объркана душа. Ако сме спасили душата си, нека помогнем на другия да извърви пътя си, нека го привдигнем в дни като вчерашния и да извървим заедно дните, за които още не знаем.   Нека поискаме нови “отговори”, нека отворим сърцата си за прозрения, защото в дни като вчера и днес дяволът ходи и търси, кого още може да “погуби” приживе тук. Тези, които, светла им памет, вече са приключили земния път, нямат повече възможност за разкаяние тук и всичко, което следва не ни е дадено да знаем. На всички, които са в земния си път, този ужас може да послужи, като камбана, която да разтърси отвътре духовните сетива и да осмислят днешния ден, този конкретна минута, като единственно сигурна възможност да потърсят Бог още тук и сега.    „Не знаете ли, че комуто предавате себе си като послушни слуги, слуги сте на оня, комуто се покорявате, било на греха, който докарва смърт, или на послушанието, което докарва правда?“ (Римляни‬ ‭6‬:‭16)‬ ‭   На кого ще послужим в следващия си момент е лично решение, кого ще отхвърлим и кого ще прегърнем е избор, който или ще ни ограби или ще ни освободи. В духовната ни свобода с Бог и чрез Него идва нашият вътрешен мир. Там в момента на прозрението ние съзерцаваме лъчът на надеждата и сме готови да го последваме, като единствен изход от тъмнината, в която ни вкарва дяволът. Измамата, че сме подвластни на греховете си, е най-голямата ЛЪЖА! Ние решаваме дали и кога да спрем, на нас е даден лъчът на надежда за изходен път, всичко друго са фалшиви “искри”, които врагът разхвърля в съзнанието ни, за да ни заблуди и обърка в посоката. Христос дойде и разказа по възможно най-близкия ни разбираем начин дали, защо и как да се освободим от тези измами, които ни оплитат в земния ни път.    „Благодарение, обаче, Богу, че като бяхте слуги на греха, вие се покорихте от сърце на оня образец на вероучението, в който бяхте обучени, и, освободени от греха, станахте слуги на правдата. (По човешки говоря поради немощта на вашето естество). Прочее, както предавахте телесните си части като слуги на нечистотата и на беззаконието, което докарва още беззаконие, така сега предайте частите си като слуги на правдата, която докарва светост.“ ‭‭Римляни‬ ‭6‬:‭17‬-‭19‬ ‭   Трудно е за всеки от нас да се представи в собствените си очи свят и праведен, защото въпреки човешката си себеправедност ние добре знаем делата на плътта си. Но всеки познал светостта на Господ и Неговото благоволение, което по щедрост ни дава, познава и светостта, която ни покрива Той Самият, с Неговата Си вечна чистота. Веднъж покрил ни, Той отмива всички рани в нас и дава на сърцата ни дръзновение да Го търсим дава  ни мир, с който да живеем и продължим земното Му дело.