„Тройното въже не се къса лесно“ – интервю със Злати и Георги Титкови

Скъпи читатели,   Тази година се обърнахме към Фондация „Съживление“ с молба да участват в инициативите, които организираме по повод отбелязването на Седмица на брака. Те с радост откликнаха, като организираха интервю с двама от служителите във Фондацията – съпрузите Георги и Злати Титкови.  Георги и Злати са женени от 2011 и имат едно дете.    Освен служението им във Фондация „Съживление“, от 1997 и 1999г Георги и Злати служат в тима за хваление и поклонение на ЕПЦ Варна, на който Георги е ръководител от 2019 г. Злати е част от тима на водачите на хваление и поклонение в църквата. Двамата са участвали и в множество значими музикални инициативи за слава на Бога в България.   Много християни си представят, че ще бъдат водени по свръхестествен начин в избора си за брачен партньор и действително при някои двойки наистина така става запознанството. Вие каква нагласа имахте относно как ще срещнете "човека"? Очаквахте ли да бъде свръхестествено? Как всъщност стана запознанството при вас?     Георги:  Имах и все още имам убеждението, че Бог действа по начини, които за нас остават скрити. В този смисъл е много трудно да се определи дали е било естествено или свръхестествено, защото това, което ние виждаме с естествените си очи е естественото, а свръхестественото често остава скрито, но това не означава, че не е фактор. Не съм имал конкретни очаквания как трябва да стане, но имах вътрешното свидетелство от Бога, че на Неговото време той ще ми даде съпруга.    Запознанството при нас стана доста по-рано, 1999 г., когато Злати започна да пее в хвалението, където аз вече бях клавирист от 2 години. По онова време още бях студент, имах други приоритети и в никакъв случай не се чувствах готов за отговорностите на брака. Малко по-късно започнах да посещавам друга църква и така пътищата ни се разделиха за 8-9 години, преди отново да се срещнем във връзка с един музикален проект, в който Злати участваше като вокал. И тъй като и двамата все още не бяхме женени, реших, че времето е дошло.   Злати: Когато човек търси Божието водителство и воля, Господ не го оставя без отговор. Винаги съм имала убеждение, че няма да съм сама и на точното време ще имам съпруг и семейство. Когато се запознахме на репетиция обаче, в онази далечна 1999 г. нямах ни най-малка представа, че Бог след години ще събере пътищата ни отново и ще ги слее в един общ.     Бракът, разбира се, е огромна крачка. Коя беше най-голямата промяна за вас? Имаше ли нещо, с което първоначално ви беше трудно да свикнете?     Георги: Не мога да кажа, че ми е било трудно да свикна с нещо, а промяната беше основно в ежедневните отговорности и задължения, свързани с домакинството.   Злати: За мен беше сбъдната детска мечта. Винаги съм си мечтала да мога да се грижа за дом и семейство.     Вие сте женени от 11 години. Мнозина казват, че има фази на брака - едни неща се случват първата година във взаимоотношенията, други във втората... и след еди-коя-си година вече характерите са се напаснали. При вас така ли беше? Имаше ли преломен момент на напасване при вас?   Георги: Известен период на напасване, разбира се, имаше в началото, докато всеки свикне с това как другият реагира в определени ситуации, но някакви особено изразени фази по години не сме имали, а и общо взето самото напасване не е било свързано с особени трудности и сътресения. За целта, разбира се, е нужно осъзнато и последователно зачитане на другия, максимално добра комуникация при поява на какъвто и да е проблем и ежедневна борба със собствения естествен егоизъм.   Злати: Първоначално ми бе трудно да изразявам чувствата си и да споделям мислите си, така че, да не засегна другия, но с течение на времето всичко се нареди.     В Новия завет ап. Павел предупреждава, че бракът може да бъде спънка за посвещението ни към Господа, особено в случаи, в които угаждането на партньора пречи на угаждането на Господа. Предполага се, обаче, че когато и двамата партньори са посветени вярващи, брачната им връзка е източник на духовна сила и насърчение в Господния път. Вие и двамата сте посветени християни, служите заедно на Бога. По какъв начин бракът ви ви е помогнал в духовното поприще? Можете ли да разкажете някоя конкретна ситуация?     Георги. Бракът сам по себе си не се превърна в спънка за нас, тъй като и двамата служим в едно и също служение и даже ни помогна както в практическо, така и в духовно отношение. Предизвикателство обаче беше, и все още е, съвместяването на служението и грижите за детето. Но с Божията помощ се справяме и се стараем да изпълняваме отговорностите си в служението. Много пъти се е случвало точно в деня, когато е седмичното ни вечерно богослужение, и особено когато Злати е трябвало да води хваление, да има всевъзможни атаки от врага, от сорта на здравословни проблеми или битови инциденти с детето, при което е била нужна много свръхестествена сила от Бога, за да успеем да бъдем на мястото си на богослужение. Имало е и няколко случаи, в които се е налагало просто да пропуснем служба, в такива моменти нашият чудесен хвалебен тим е успявал да реагира адекватно и да ни замести.   Злати: Последните 2-3 години бяха доста динамични, както в семеен,така и в личен план. Бях изпаднала в някаква депресия, умът ми бе постоянно под напрежение, умора, това доведе до здравословни проблеми. Благодарна съм на Бога за Жоро, че беше неотлъчно до мен, подкрепяше ме, когато бях на ръба на отчаянието, молешеше за мен и заедно с мен. Победихме и продължаваме напред.     Имате син на 6 години. Библията ни обещава, че Господ е ангажиран да закриля и води към Себе Си потомството на вярващите. Можете ли да разкажете случай или ситуация, в която ясно сте видели Божието действие в живота му?   Георги:  Виждаме, че Бог му дава необикновена за възрастта му духовна мъдрост и разпознаване. Често сам разпознава и идентифицира най-различни неща от информационната ни среда като дяволски лъжи, на които не трябва да се вярва.   Злати: Да, често съм удивена от разбирането му по някои библейски теми. Голяма заслуга имат и преподавателите ни в библейското училище.     Казват, че времето в очакване да срещнем брачния партньор е изключително важно - време на подготовка, на осъзнаване на личността, на вярата. Съгласни ли сте с това? Какви съвети бихте дали на хората, които все още чакат да се задомят?   Георги: Съгласен съм и смятам, че предизвикателствата на брака подлагат на сериозен изпит духовната зрялост на вярващите хора. Затова наистина е добре времето преди брака да се използва за утвърждаване във вярата и духовно узряване, но вярвам, че това са процеси в живота на всеки вярващ, които Бог ръководи и не смятам, че човек може да седне и да се напъне сам, за да се подготви. По-скоро да живее с това съзнание за извличане на полза и духовни уроци от този период в живота си. Бих посъветвал хората, които все още чакат да се задомят, на първо място да не правят компромиси с вярата си и с принципите, които Бог ни е дал в Библията. Да не се тревожат, че времето минава и че ако вече не вземат нещата в свои ръце, Бог няма да се погрижи за тях. И същевременно да са готови и смели те да предприемат активни действия, когато в живота им се появи подходящ партньор, а не да чакат едва ли не глас от небето да говори едновременно и на двамата, че това е “Човекът”.   Злати: Напълно подкрепям и съм съгласна с Жоро. Има време на подготовка и то е индивидуално за всеки човек. Господ има съвършен план за всеки. В Пс.37:5 се казва: “Предай на Господа пътя си и уповай на Него и Той ще извърши очакването ти”.     Според вас, колко са важни кумовете, пастирите, приятелите, църковната общност за един успешен брак? Имало ли е случай при вас, в който тези взаимоотношения са били от ключова важност за вашия брак?   Георги:  При нас не се е налагало да търсим брачно консултиране с никого, освен с Господ. Но въпреки това, смятам, че тези взаимоотношения са важни и могат да бъдат в голяма помощ, ако такава бъде потърсена своевременно, а не когато е твърде късно.   Злати: Щастлива съм, че сме част от този жив организъм, от това духовно семейство, наречено църква. Благодарна съм за  кумовете ни и за пастирите ни, които освен духовни лидери са и наши приятели. Често в непринудени разговори съм намирала отговор на въпроси, които са ме вълнували, но не съм се осмелявала да задам.