Бракът е посвещение за цял живот – интервю със Светла и Благовест Николови
Скъпи семейство Николови, за нас е истинска чест, че се съгласихте да отговорите на въпросите ни за Седмицата на брака. Знаем, че сте изключително ангажирани с работа, църква, служение и проектите на Студио 865. Моля ви, разкажете ни повече!
&nb…
Скъпи семейство Николови, за нас е истинска чест, че се съгласихте да отговорите на въпросите ни за Седмицата на брака. Знаем, че сте изключително ангажирани с работа, църква, служение и проектите на Студио 865. Моля ви, разкажете ни повече!
Светла и Благовест: Нашият съвместен живот е вече 40 години! Аз, като служител на Първа Евангелска църква и ръководител на хора, а съпругата ми Светла – медицинска детска сестра и неделен учител, сме свидетели на Божията любов и намеса. Нашето семейство е щастливо да служи в това по-голямо Божие семейство – Църквата Христова и да продължава да изпитва Неговите благословения.
ЕВ: Вие сте семейство от служители. Как успявате да съблюдавате правилния ред на приоритетите – Бог, семейство, служение? Какво се случва, когато приоритетите са объркани?
Светла: Стремим се да следваме този ред и държим баланса според силите си. Често се случва един друг да се коригираме, ако служението „превземе“ областта на семейството и децата страдат.
Благовест: Никак не е лесно, дори когато си бил наясно още от самото начало на връзката. Израснал в семейство на активно служещи в църквата родители и съм могъл да наблюдавам как те са се справяли с тази парадигма. Мога да кажа, че през периода на тоталитаризма се прокрадваше от някои ревностни служители поучението на следния ред: Бог, църква, семейство. Това според тях бе правилният ред и „най-духовният“. Но за съжаление виждахме как децата им се отдалечиха и откъснаха от църквата.
Моето убеждение за правилните приоритети е това: Бог, семейство, служение. Апостол Павел съветва епископите и дяконите да се избират такива, които добре управляват дома си – в противен случай как ще управлява църквата (1 Тим.3:4-5).
Ще споделя нещо от началото на съвместния ни живот. Десет дни след венчавката ни аз отидох за 5 дни заедно с група младежи да извършим ремонт на покрива на една църква в провинцията и то безвъзмездно. Тогава бяхме в ентусиазма на посвещението си и разбира се, имах съгласието на Светла. Зная, че тя се е налагало да се справя в определени кратки моменти сама с децата, но сме имали това общо убеждение за правилните приоритети. И Бог ни е благославял.
ЕВ: Мнозина твърдят, че брачните партньори трябва да са приятели? Вярно ли е? Какво означава това на практика?
Светла: Означава да се обичат, да се подкрепят, да са искрени един към друг и да нямат тайни помежду си.
Благовест: Вярвам, че здравият брак е изграден върху приятелство. Първо е приятелството, после е любовта. И някак си любовта остава трайна, когато посвещението на приятелство не отслабва. В Песен на Песните 5:16 се вижда тази красива интимност: Такъв е възлюбеният ми и такъв е приятелят ми, о, ерусалимски дъщери. За съжаление разводи има, но почти е невъзможно да се разведеш с най-добрия си приятел!
Приятелството означава взаимно споделяне на преживявания от всякакъв характер; означава взаимопомощ; означава гледане и ходене в една и съща посока; означава споделяне на едни и същи ценности; означава и споделяне на еднакви забавления.
ЕВ: Вашето семейство е харесвано от мнозина и хората ви търсят за съвет и споделяне. Как приемате това предизвикателство? Как се презареждате, защото съветването изтощава?
Светла: Имам търпението да изслушвам хората и да се моля за проблемите им. А презареждането ми се състои в това да остана известно време сама и в тишина.
Благовест: Мога да кажа, че през последните десетина години повече хора търсят съвет и се решават да споделят трудностите си във взаимоотношенията. Това е по-младо поколение, което някак си е по-отворено за открити разговори. Хората от нашето поколение не са склонни да споделят много. Всеобщ проблем е този, че повечето хора търсят съвет и помощ, когато вече е станало твърде късно и в много случаи се изискват повече усилия за преодоляването на проблемите.
Наистина съветването изтощава и търсим начини да се възстановим. Когато можем, излизаме в природата на разходки или сменяме ритъма на заниманията си. При мен работи най-вече „терапията“ на музиката и добрата, качествена християнска песен.
ЕВ: Вие имате пораснали деца, едното от тях вече е семейно. Какво ги учехте и съветвахте като най-важно и решаващо при избора им на брачен партньор?
Светла: Само едно от децата ни е семейно, така че за другото все още се опитваме да насочваме. Най-важното е молитстването за тях и това правя всекидневно.
Благовест: От една страна вярвам, че добрият пример, ако го виждат в нас, работи най-добре в случая. Забелязвам, че те не склонни да слушат директно и агресивно поучение по тези въпроси, но някак си се опитваме да вмъкваме определени теми в по-общите ни разговори. Тъй като знаем, че децата ни са вярващи, те търсят и компанията на вярващи младежи и трябва да открият своя призив – било за съвместен живот, било за служение на Бога според дарбите.
ЕВ: Какво е вашето пожелание към читателите на „ЕВ“ за Седмицата на брака:
Светла: Поддържайте посвещението си към Бога и един към друг и ще преодолявате всички предизвикателства в този свят.
Благовест: Пожелавам на читателите на Евангелски вестник да следват Христовия пример за агапе жертвоготовна и всеотдайна любов и тогава сватбеното им пътешествие ще продължи през целия им живот!
Участвайки в националната молитва за България преди две години, една от многото теми за молитва бе тази за семейството. Една семейна двойка водеха молитвата по тази тема. Съпругата се помоли всеки съпруг в България да бъде като свещеник в своето семейство. А съпругът се помоли за жените да бъдат стожери на семейните християнски ценности и да създават уют в домовете си. Нека тази молитва да се изпълни във всеки български християнски дом!