Дух на сила, любов и самообладание

Много ни харесва факта, че при вярващите Бог заменя страха ни с дух на сила, любов и себевладение. Нека размислим за контекста, в който е казано, обаче това. Защото има доста голяма конкретика. Ап. Павел насърчава Тимотей да разпалва дарбата си, "ЗАЩОТО Бог ни е дал дух не на страх, а на сила, любов и себевладение." (2 Тимотей 1:7)   Първо, дарбата търпи развитие - може да бъде разпалена, следователно и угасена. Заблуда е да мислим, че дарът не зависи от нашето стопанисване, че е даден в съвършен вид, не се влияе от приносителя си и не е уязвим. В тази връзка Павел пише: "и духовете на пророците се покоряват на самите пророци." (1 Коринтяни 14 гл. 32 ст.)   Второ, човекът с дарба не е свръхчовек. Както в практикуването всяка друга човешка дейност, така и в изявата на дарбата му, той си има своите притеснения, съмнения, страхове. Тя е като ценен инструмент и техника, които са му достояние, но от него зависи как точно ще ги използва. По предназначение ли, съобразно упътването ли, пълноценно ли или не, често, рядко или хич...   И още...   Такъв се нуждае от СИЛА. Силата е другото име на волята. Може всичко да разбираме правилно, да имаме и правилното отношение и все пак да не събираме желание и сила да практикуваме това, което умът и емоциите ни одобряват. Понякога до човека с пророческа дарба идват определени свръхестествени знания, но той се бои, съмнява, колебае дали да им даде път да протекат през него и ги спира, игнорира. Друг път вече са протекли, но той няма воля да ги сподели, а те именно за това са дошли до него. Реакциите на околните често са неразбиране, съмнение, обида (ако е изобличение, при все, че човекът с пророческта дарба е само преносител), игнориране, подценяване...   ЛЮБОВ... Разбирайки неща, които са в духовната, тънката, скритата сфера, носителят на дарбата е изложен на опасност да се съблазни, огорчи и т.н. като цяло от човешкия род. "Защото в многото мъдрост има много тъга, и който умножава знание, умножава печал." (Еклесиаст 1:18)   Често е въпрос на любов, също така, да кажежеш на някого нелицеприятната истина. Трябва да си готов да понесеш укор, неприязън, да предпочиташ да си полезен повече, отколкото да си харесван...   Любов не само към ближния, но и към Бог, за да Му се покориш, знаейки, че едни ще те отхвърлят, а други ще преекспонират заслугите ти заради дарбата, което е еднакво неприятно и вредно...   И СЕБЕВЛАДЕНИЕ или САМООБЛАДАНИЕ, за да може всичко това да бъде постигнато.   Дух на сила, любов и себевладение, не за да оцеляваме в този свят, а за да оперираме в духовния.   Не за да ни служи Бог, но ние на Него.   Не за да ни каже къде сме си загубили "ослиците", а за да ни инстуктира как да сме по-ефективни за делото Му и да ни качи на ново духовно ниво.