И отново е 8 март

Наближава 8 март, Международният ден на жената. Пак ще се завихрят спорове дали трябва или не да се чества този ден – и заради произхода му, и заради спомените от социализма, и заради това, че подменя християнския празник, който отдава почит на жената и майката – Благовещение, 25 март.   Международният ден на жената има по-друг смисъл. От създаването си е свързан със социален активизъм и желание за социална промяна.  Малко история: за пръв път е отбелязан от социалистически и анархистични групи в Америка през 1909 г. в защита на правото на жените да гласуват. През 1911 г. празникът преминава в Европа. Исторически най-значимото честване на 8 март е през 1917 г. в Русия, когато жените протестират срещу лошите условия за живот и труд в страната, а цар Николай II нарежда демонстрацията да бъде разпръсната с военна сила. Това събитие допринася съществено към болшевишката революция и Ленин го прави празник след Гражданската война. Естествено е с тези корени 8 март да се отбелязва предимно в социалистическите страни и техните наследници.    В съзнанието на онези от нас, които си спомнят годините на социализма, тази социална насоченост я няма, 8 март е профанизиран, свързваме го с наученото в ранно детство „8 март е ден на мама“, с карамфили и зюмбюли за жените у дома и учителките в училище и служебни банкети за колежките.     И вас пак, да пренебрегнем ли 8 март? Международният ден на жените продължава да се отбелязва и след падането на Желязната завеса, защото организаторите му се опитват да насочат вниманието към един социален проблем – неравенството, и да ни предизвикат да допринесем за неговото решаване.    Такива призиви често карат християните, които вярват в Библията, да се мръщят. Ние сме свикнали по-често да защитаваме различията между мъжете и жените. Всичко, което ни напомня за феминизъм, ни прави подозрителни. И разбира се, някои теми са сложни – например проблем ли е, че само 5% от компаниите на Форчън 500 имат директор – жена? Или че преобладаващо ниско заплатените сектори най-често са феминизирани или "типично женски"? Библейските християни ще дадат различни отговори.    Но много пъти нещата са съвсем прости. Международният ден на жените не се фокусира върху отделния човек – аз и моите права, а върху правата на другия. Много от проблемите, които изявява 8 март, трябва да бъдат приоритети и за християните: домашното и сексуално насилие (най-малко 26 български жени изгубиха живота си през миналата година вследствие на домашно насилие), или детските бракове и тийнейджърските бременности, за които нямаме точна статистика. Поради бедност, война или друга ценностна система по данни на УНИЦЕФ 129 милиона момичета по света са извън образователната система – 32 милиона без начално образование, 30 милиона без основно и 69 милиона без средно образовано. И това не става само в някакви далечни места – у нас 13% от момичетата отпадат от училище.   През 2020 г. на всеки 2 минути в света е умирала по една жена по време бременност или раждане – около 287 000 жени, предимно в най-бедните държави, по информация на Световната здравна организация. Откакто технологиите позволяват да се разбере пола на нероденото бебе, в редица страни се извършват масови селективни аборти на неродени момичета поради по-ниската ценност на женския живот – само в Индия женското население е намаляло с 63 милиона за 5 десетилетия.    Библията ни казва „Чисто и непорочно благочестие пред Бога и Отца е това: да се грижи човек за сирачетата и вдовиците в неволята им и да пази себе си неопетнен от света“ (Яков 1:27). Ако избягваме тези теми и проблеми, не следваме Божиите заповеди. Вместо да се разграничаваме и оправдаваме на 8 март, можем да излезем напред, да бъдем светлина и град на хълм. Понеже имаме поне две неща, които да кажем на всички, които отбелязват 8 март:   Имаме много добра новина за жените – за онези, които получават по-малка заплата от колегите си-мъже, за онези, които страдат от насилие, за жертвите на трафик, за лишените от образование, за децата булки. В очите на Бога вие сте равни. Всяка жена е творение по Божи образ. Адам не е пълното отражение на Божия образ и Бог сътвори Ева да допълни не само Адам, но и образа на Бога у човеците. В Битие 2 тя е наречена „помощник“ или ‚езер‘ на библейски иврит. Думата ‚езер‘ е използвана 21 пъти в Стария завет и 16 пъти от тях е описание на самия Бог. Всяка жена отразява част от Божиите атрибути, следователно има присъщо достойнство и ценност. За това положение пред Бога не трябва да се борим, да го постигнем или заслужим – то е просто част от съществото ни.  Имаме нещо по-добро от равенство с мъжете – Господ дава на жените и мъжете положението на сънаследници с Христос. „Защото не сте приели дух на робство, та да бъдете пак на страх, но приели сте дух на осиновение, чрез който и викаме: Авва Отче! Така самият Дух свидетелствува заедно с нашия дух, че сме Божии чада. И ако сме чада то сме и наследници, наследници на Бога, и сънаследници с Христа, та, ако страдаме с Него, да се и прославяме заедно с Него“ (Римляни 8:15-17). И за това наследство не трябва да се борим и доказваме, просто го получаваме, като повярваме, че „Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине нито един, който вярва в Него, но да има вечен живот“ (Йоан 3:16). Така че пред Господ няма нужда да се борим или да чакаме да постигнем равенство. Равенството в Христос го имаме и трябва да го ценим и споделяме с радост, докато заставаме на страната на справедливостта за жените, които страдат. „Научете се да правите добро, настоявайте за правосъдие, поправяйте угнетителя, отсъждайте право на сирачето, застъпвайте се за вдовицата“ (Исайя 1:17). Ако към някого е допусната несправедливост и неправда, да се молим да успее да разграничи как го вижда Христос и как – грешните хора.   8 март е възможност да се преборим със собствените си предразсъдъци, да се ангажираме с хората около нас, да приветстваме постиженията на жените и да признаем проблемите им. Чуват се толкова гласове каква трябва да бъде днешната жена, добре е да се чуе и гласът на евангелието, а църквите ни да отразяват Христос – да бъдат безопасни места, пълни с хора, готови да изслушват, да помагат, да се радват.