Без окови

По едно време доста се бях отчаял ... Предимно от себе си, разбира се.  Гледам, избори се задават, а и както изглежда войната хлопа на вратата. Като добавиш и паниката, която е на полусъединител за предстоящ финансов колапс, ако си позволиш, можеш и да превъртиш…Съзнанието и мислите ни, ако не ги покорим, ни грози опасност от блокаж.   Как изглежда човек, който е блокирал? Радостта му е ограбена! Сдухан е и лицето му изглежда помрачено! Пропуска малките радости, с които Бог го дарява ежедневно! Не забелязва изгрева, любимия човек до себе си… Да се обади по телефона с едно ведро, позитивно “Ало” и да вдъхне надежда на случайни хора (може и да не са случайни)! Пример от живота: Марта написа на телефона си: “Обичам те!” и го изпрати на … баща си. Искаше на съпруга си, но по погрешка избра баща си. Веднага получи отговор: “О, скъпа моя, и аз те обичам и точно сега имах нужда да получа това послание…”  И Марта разбра, че няма случайни неща!   Проблемът е, че когато паниката ни обземе, сърцето ни блокира, стомахът ни се свива и нямаме за себе си любов, а колко по-малко за другите…   Преди време  великият актьор Г. Калоянчев беше възкликнал в един монолог: “Мравката, когато срещне мравка, я докосва с краче, за да ѝ каже къде има зрънце. Когато се срещнат две пчели, те танцуват разни танцОве, за да си съобщят къде има повече прашец.”   А ние? Уж сме повече от мравките и от пчелите, а толкова лесно се забравяме.  “Страшни времена са! - казваме си ние - Въпрос е на оцеляване!”   И лицата ни някак си се изсушават и помръкват, защото всичко, което е в сърцето, се изписва на лицето…   А някъде там са надеждата и вярата! Казвам “някъде там”, защото преди да се стресираме, тя е била някъде тук, вътре в нас! И изведнъж, може би, когато сме се стегнали, те са били изхвърлени от нас, понеже тясно им е станало. И понеже любовта самотна никога не остава, без вяра и надежда, напуска ни и тя.   Накрая се оказва, че уж вярваме, но само в паниката и това, което ни диктуват по ТV-то.   Уж сме станали деца на Надеждата, а гледаме напред и виждаме само тъмнина…   Уж възлюбени сме от Възлюбения, за да се обичаме един друг, а капчица от тази скъпоценна субстанция не е останала в сърцето ни… А нещата около нас ще бъдат все така, че и доста по-тъмни!    Казвам го, изпълнен с надежда и вяра, че Този Отгоре знае какво прави и има Своята стратегия! Казвам го с голяма вяра, че дори десет хиляди да падат около мен, до мен няма да се приближи обземащото зло! Казвам го, защото аз и моят дом винаги ще сме включени в работа за Царя и Царството, защото знаем кои сме, на Кого принадлежим и накъде сме тръгнали!   Ако Го познаваш, ако си предал себе си на Него, ако си преживял Любовта на Изкупителя, БЪДИ!   „А когато започне да става това, изправете се и повдигнете главите си, защото изкуплението ви наближава.“ ‭‭                                                                                                                                     Лука 21:28