Емоцията – тайното оръжие на врага

Свикнали сме да приемаме емоцията като даденост и тя е точно такава. Всеки един от нас е дошъл тук със закодирани емоционални нива в гените си. Те са базови за всички хора и имат своите различия според обстоятелства и комбинация на други характерни особености. Начина, по който изразяваме емоцията е чрез чувствата ни. Всеки човек има различно ниво на чувствителност, а тя е в пряка зависимост от продукта на нашето мислене.   Зависимостта между двете може да ни даде отговор в моменти, в които се опитваме да се справим със своите емоционалности. Ако сме дошли твърде емоционални в живота си, вероятно в определен момент ще ни се наложи да доработваме черти от характера си, чрез опознаваме на личната си емоционалност и промяна на мисленето си.   Много години съм живяла с усещането за висока емоционалност и в двата полюса на чувствата. Споменът ми от дете беше, че мама ми казваше: “Сълзите ти са на носа.” Това понякога ме забавлява, но друг път ме кара да се замислям сериозно. С времето и порастването ми, това е било преработено, но вероятно се е насочило в друг участък от палитрата на чувствата ми.   Обмисляйки емоционалността си, винаги съм намирала много положителни ползи от нея. В начина, по който обичам хората, нещата, които правя и любовта ми към Бог, Който открих. В същото време, ясно осъзнавам, колко ограбваща е всяка прекомерно емоционална реакция. Многобройните моменти, в които съм го усещала и най-вече насоките, които Духът ми дава през обстоятелства и прозренията ми ме отведоха в експедиция за обследването им.   Емоцията, като заложен “атрибут” е допусната да бъде за наша полза, самосъхранение, наслаждение и в същото време може да бъде използвана злонамерено за наше духовно унищожение.   Как се случва това?   Когато разгледаме личните си ситуации, в които ние сме проявили прекомерна емоция, дори с положителен аспект, която в последствие ни е вкарала в съжаление или по-лошо в изразяване на вид отрицателно чувство, ние разбираме, че сме допуснали да се докоснем до греха.   На това място веднага идва въпросът: “Ами Бог, къде е Той?”Тук отговорът е много ясен – единствено наше е правото на избор за действие, реакция или мисъл. Когато приемем да реагираме гневно, страхливо, лицемерно или в който и “цвят” да е от тази палитра – решението си е лично наше. Тъй като чувствата са продукт на нашето мислене (затова и различните хора реагират различно на еднаква емоция), ние сме отговорни за това как решаваме да реагираме в конкретен момент.   Размишлявайки върху това, някак усещам облекчение заради възможността всяка емоционална (предварително заложена) черта да бъде отработена или доработена в полза на по-добрата ни версия, чрез проясняване и корекция на мислите ни. Така, вече не ми изглежда невъзможно да се справя с определени, прекомерни емоционални реакции. Въпрос на определено количество работа за всеки от нас е, ако е решил да влезе в това предизвикателство.   Ако Бог е допуснал определена емоционалност да е по-висока, Неговото намерение е ние да се научим да я използваме за лично усъвършенстване и за насърчение и радост за хората около нас. Прекрасно прозрение, което събаря преградата, която дявола слага в ума и сърцата ни.   „Защото сме Негово творение създадени в Христа Исуса за добри дела, в които Бог отнапред е наредил да ходим.“ Ефесяни‬ ‭2‬:‭10‬   Голямата схватка с врага започва веднага щом човек стигне до това прозрение, защото емоциите са много мощно и сигурно за дявола оръжие, с което той на практика ни предизвиква да реагираме и да ни вкара в грешната посока, водейки ни “обречени” към тъмнината.   Ако се задълбочим в обследването на емоционалните хора, ще забележим, че в повечето случай тяхното ниво на контрол е твърде високо (или поне скрито го желаят). Това също е способ, който може да ни вкара в беля. НО ! Добрата новина е, че променяйки мисленето, а от там чувствата си, човек може да контролира (което, така или иначе обича да прави) собствените си емоции. Нужно е само да намери начинът, по който да насочи контрола към емоционалната си страна.   Така ще съумее да се “удовлетвори”, използвайки контролирането, само че насочено към нивото и овладяването на личната си емоционалност. Тук е вероятно, дяволът да използва нов похват, като услужливо подава фалшивото усещане за достатъчност, можене и успеваемост, които да вкарат човека в сектора на гордостта и егоцентризмът. Там, отново владее – сатана с неговата си “сила” и подло подтисничество.   Много внимателно трябва да пристъпва човек във всяка битка с врага. Архангел Михаил борейки се дявола, знаейки до къде са личните му правомощия, отстъпи неподвластен на емоцията за победа, предавайки врага в ръцете на Всевластния.   „Но архангел Михаил, когато в борба с дявола се препираше за Моисеевото тяло, не смея да произнесе против него хулителна присъда, но рече: Господ да те смъмри.“ – Юда‬ ‭1‬:‭9‬ ‭‬‬   Дяволът може да залъже човешкия ум, че е готов за битка и да го подмами в удоволстване и наслада от лична победа и доказване уж пред Господ. Това е КАПАН! Тези битки са духовни и се водят на друго ниво, затова е важно човек да познава личния си дух, да има връзка с Бога и Светия Му Дух и довеждайки врага до “финалния удар” да го предаде във властта на Господ – Негово е единственото прави да съди според Волята Си и да пре-подреди всичко. Когато човек се поблазни да го свърши сам в битката, би се поблазнил и да се похвали, “свидетелства” (поради природата си за лично удовлетворение), което веднага е точка за противника.   „Защото по благодат сте спасени чрез вяра, и то не от сами вас; това е дар от Бога; не чрез дела, за да се не похвали никой.“ ‭‭Ефесяни‬ ‭2‬:‭8‬-‭9‬ ‭   Начинът, по който ние излизаме победители е чрез Бог и Неговата сила, Духът Му ще ни помогне да разоръжим дявола, променяйки нашите мисли, които ще изменят нашите чувства и ще реагираме по различен начин на емоциите си. Взимайки обратно в лично владение емоциите си – ние вече сме победители, на този фронт.   „в Когото имаме изкуплението си чрез кръвта Му, прощението на прегрешенията ни, според богатството на Неговата благодат, която е направил да доставя нам изобилно всяка мъдрост и разумение, като ни е открил тайната на волята Си според благото намерение, което е положил в Себе Си.” Ефесяни‬ ‭1‬:‭7‬-‭9‬   Познанието, че Исус вече Го е направил в човешкия Си образ, специално за нас, като пример, за да ни даде надежда и твърда увереност, ще ни даде и куража Му се доверим и приемем напътствията Му.   „Аз дойдох като СВЕТЛИНА на света, за да не остане в тъмнина никой, който вярва в Мене. И ако чуе някой думите Ми и не ги пази, Аз не го съдя; защото не дойдох да съдя света, но да спася света.“ ‭‭Йоан‬ ‭12‬:‭46‬-‭47‬ ‭