Прошката е свобода

Толкова тежи, когато някой те нарани. Казваш си:  "Няма да му се размине на този(тази), така лесно. Не мога да му простя и няма да го забравя никога!"   Когато простиш обаче, пускаш един пленник на свобода ииии ... най-накрая разбираш, че този пленник, от едната страна, си бил ти. Другият пленник си остава пленник на греха, докато не го осъзнае и не помоли за прошка, не само Бога, а първо този, пред когото е съгрешил!   Прощаваш, но … не забравяш, защото любовта, която е Отгоре, е просветена и всячески проницателна!    Тя - Любовта, не е за подиграване и впоследствие очаква и издирва дълбините и искреността на поправлението!  Тя, ясно различава искреността от фасадата и този път внимава!    Не забравяш, защото помъдряваш и отказваш да си като магаре, което всеки път се спъва в един и същ камък, и пада в една и съща дупка! Вече си умно магаре и заобикаляш камъка и дупката!    Не забравяш, защото незаслужено доверие се дава по-скоро по изключение! Когато не е по изключение, изисква бдителност (не мнителност), да бъде спечелено и зорко наблюдение от едната страна, и търпение и време от другата!   Незаслужено доверие се дава на грешника, ако е необходимо, но абсолютно не се дава на праведника! Защото едно е отношението към този, който малко знае, и съвсем друго към този, който знае повече!   Сложно, ама от сърце!    А и не е много сложно за тези, които обичат да мислят.