Дишай!

"Слава на Бог в небесата! Слава на Бог в висините!"   Невидим хор в ума ми  пее непрестанно тази сутрин.   Повтарям ги и аз с радост тези думи в дома си. Ехо, слязло отгоре. Успяло е да пробие мъглите и твърдините небесни, за да го чуя и хвана. Радост нахлува в сърцето ми. Някой издига очите ми нагоре и за пръв път от седмица виждам синьото в небето. Къдрави облачета  плуват спокойно, като лодки в мирно море. Вдишват изтормозените ми гърди въздуха след дъжда. Вкусвам сладостта на измита болка. Вкус на сладка отмора и нови сили.    От Тебе, Господи, е всяка моя глътка въздух. Така си ни обвил в атмосферата Си. Така си ни подключил с дробовете ни физически да Те дишаме и поемаме в кръвта си, която е живот. Така си ни прегърнал с Духа Си, че да търсим винаги Твоята любов, помощ и наслада.   Защото Ти си в мен и аз съм в Теб. Така си направил, че, ако аз не съм в Твоето дихание е мъчително, тежко и страшно. Но е най- достатъчно, че Ти си в мен. И когато моите сили свършват, Ти, включваш второто, Твоето дихание. То е онова духовно преливане на сили и надежда в счупения съд, който съм. И то никога не престава, щом сърцето ми  Те потърси.    Когато губим фокуса на дишането си, Бог е близко. Не, автоматично е заложено само физическото ни дишане. Има едно друго "Вдишвай Бог и издишвай Неговата любов!" И за това второ дишане си необходим вече и ти, твоето доброволно решение и дръзновение да си съработник. Исус пое огнения дъх на болката и греха. И ни дава свободата на дишаме освободени и изцелени. Та когато този съединеност се разсее и размъти, знай, че Бог е близко да те укрепи и помогне.   Дишай живот в дробовете ми, Господи! Говори ни чрез Твоето Дихание!   Задвижвай с Дъха си всичко болно, съсипано, изтощено и изкривено!   Дишай върху народа Си здраве, мъдрост и вяра!