Когато плътта е немощна

Често под влияние на рутината на фалшивия комфорт ние искаме да избягаме от сътресенията и така дните ни стават еднотипни, които оценяваме като “скучни”. В други случаи, толкова сме се пренаситили от “разнообразен живот”, че каквото и да ни поднесе “съдбата”, ние се чувстваме отегчени. Тогава нищо вече  не ни носи разнообразие. Възможно е да посегнем към предизвикателства или неопитвани изкушения, които мислим, че ни разнообразят. И в двата случая всичко това води до отпадане на духа и често до немощ в тялото ни.    Предизвикателството да живеем според целия Божий стандарт и въпреки всичко да усещаме живота си наситен с разнообразие и удовлетворяващ смисъл е нещо, до което повечето хора стигат в определен момент от живота си. Трудна е тази задача, защото веднъж появил се подтикът, първо иска обследване и после проумяване, което е трудно за сам човек. Самото живеене впоследствие става по Божието благоволение, когато сме последователни в посвещението си.    Потребността за това обследване, на пръв поглед безкрайно и трудно осъществимо, може да бъде продиктувана от дълбоко, лично изобличение. То самото може да дойде вследствие на физическо отпадане. Разбира се, че всичко това е вероятно да се случи и без да познаваме Духа, но това е действие на Бога. Когато обаче познаваме Светия Дух, ние имаме достъп до отговорите на ежедневните “загадки” и ги намираме на “молитва разстояние”.    Дали ги разбираме точно и можем да ги използваме е въпрос на друга тема. Стигайки до определена емоционална немощ, която неминуемо отключва  физическото неразположение, може да се каже, че имаме крещяща нужда от разговор с Бога. Колкото по-бързо го разберем, толкова по-пълноценено ще сме изживели и момента.    „Бой, който наранява, и удари, които стигат до най-вътрешните части на тялото, очистват злото.“                                                                                                                                                                  ‭‭Притчи‬ ‭20‬:‭30‬ ‭‬‬ Слабостта на собственото ни тяло дава многобройни отговори, ако се разровим надълбоко ще ги открием сравнително лесно, НО, тогава трябва да сме подготвени за изобличението, което ни чака там! Понякога Господ не допуска да видим това изобличение, защото самите ние не сме, все още, готови. Тогава е нужна допълнителна подготовка, вероятно посредством физическото ни прочистване. И тогава болката е истинска!    Силата на изобличението, може да се съизмерва със силата на вярата или … със силата на изобличението!  И тук започва интересното!    Кой иска доброволно да бъде разобличен и да е нужно да свежда очи, притихнал в страх или срам ?!    Как така, Господ, Който е безмерно щедър на любовта Си и милостив до края, може ни води към срама и страха?! Да не бъде, разбира се, че не може!    Както обикновено отговорът е във въпроса. Бог не използва тези оръжия и следователно изпитвайки ги, ние вече сме подведени от врага да влезем в дълбочината на тъмната дупка, измъчвани и сгърчени от угризения. Тогава е нужно да обследваме чистотата на изобличенията, да се запознаем с техния характер, да се доверим на Господ. Той ще ни даде дух на вътрешен мир и покой, отпускане в тялото и душата ни, чрез Духа Си, за да усетим силата на милостиво поднесеното, щедро изобличение.    „Проповядвай словото, настоявай на време и без време, изобличавай, порицавай, увещавай, с голямо търпение и непрестанно поучаване.“ ‭‭2 Тимотей‬ ‭4‬:‭2‬ ‬‬