Божията грижа
„И те смири, и като те остави да огладнееш, храни те с манна (която беше храна непозната на тебе и непозната на бащите ти), за да те научи, че човек не живее само с хляб, но че човек живее с всяко слово, което излиза из Господните уста.“…
„И те смири, и като те остави да огладнееш, храни те с манна (която беше храна непозната на тебе и непозната на бащите ти), за да те научи, че човек не живее само с хляб, но че човек живее с всяко слово, което излиза из Господните уста.“
(Второзаконие 8:3)
Как даването на манната учи хората, че трябва да живеят с всяко слово, което излиза от Божиите уста? Дали манната е Божието Слово? Не, Бог използва този пример, за да обясни какво казва за глада: „Той те смири, остави те да огладнееш и след това те нахрани с манна.“ Той направи това, за да ти покаже, че дори ако нямаш манна, Божието Слово ще те поддържа жив.
Божието Слово ни обещава, че Той никога няма да те остави и винаги ще се грижи за теб. Дори във време на глад вярата в това, което Бог казва, освежава не само душата, но и тялото – целия човек.
Бог няма да те остави. На своето време Бог ще даде храна за тялото, така както използвал гарваните и вдовицата от Серепта, за да нахрани Илия и манната, за да нахрани евреите.
Когато Мойсей казва, че човек няма да живее само с хляб, той не говори за манната. Тези думи се отнасят както за времето, когато сте гладни, така и за времето, когато имате изобилие от храна. Идеята е, че Бог иска да ти покаже Своята доброта чрез всичките ти опитности. Когато си гладен, трябва да се научиш да се доверяваш на Божието Слово.
Божието обещание е, че няма да те остави да умреш от глад. Когато Му се доверяваш той ще даде храна за тялото ти поради твоята вяра. Той прави всичко това, за да не допусне да се покланяш на своите апетити и за да те научи, че животът ти не зависи от твоя стомах.
Бог подкрепя както тялото, така и душата. Той се грижи съвършено за нас. Никога няма да научиш тази истина, ако стомахът ти винаги е пълен. Това е начинът да се научиш да се доверяваш на Бога.
Превод: Радостин Марчев