ЕВАНГЕЛИЕ ПО МАТЕЙ, глава 24:1,2

„И когато излезе Исус от храма, и си отиваше, учениците Му се приближиха да Му покажат зданията на храма. А Той в отговор им рече: Не виждате ли всичко това? Истина ви казвам: Няма да остане тука камък върху камък, който да не се срине.“ Мат.24:1,2

Кой от чулите тези думи е предполагал, че това пророчеството ще се изпълни абсолютно буквално? Че кой е очаквал, че от великолепният храм в Ерусалим ще останат само жалки руини? И кой би приел на сериозно предупреждението „ония, които са в Юдея, нека бягат по планините; който се намери на къщния покрив, да не слиза да вземе нещата от къщата си; и който се намери на нива, да не се връща назад да вземе дрехата си. А горко на непразните и на кърмещите в онези дни! …защото тогава ще има голяма скръб, небивала от началото на света досега, и каквато не ще има“ (ст.16-21)

И кой е предполагал, че близо 2000 години юдеите няма да имат нито храм нито държава?
Ще ви кажа кой!
Всеки, който е повярвал, че Исус е Христос т.е. Помазаника и че Той е Синът Божи, и Го е приел за личен Спасител, той е повярвал, спасил се и не е бил изненадан от събитията!

А днес, кой подкрепя възстановяването на Ерусалим за столица на Израел? И кой очаква „Човешкия Син да иде на небесните облаци със сила и голяма слава?“ и че „ще изпрати Своите ангели със силен тръбен глас; и те ще съберат избраните Му от четирите ветрища, от единия край на небето до другия.“ (ст. 30, 31)
Отново, това единствено са тези, които вярват в Синът Божи и са приели думите Му на сериозно!  И както думите на Исус са се изпълнили за Храма и за Ерусалим, така ще се изпълнят и за „началото на страданията„, за „свършекът“ и за „пришествието на Човешкия Син„, защото Синът Божи заявява:
„Небето и земята ще преминат, но Моите думи няма да преминат.“ Мат.24:35

 *         *          *

В ДЕНЯ НА РАЗРУШАВАНЕТО НА ЕРУСАЛИМ ОТ ТИТ
Джордж Байрон

От хълма над купола нявга свещен
видях те, Сион, от Рим покорен.
Сетно слънце се скри, сетен поглед назад
хвърлих аз, осветен от горящия град.

Потърсих дома си и храма велик,
За бъдното робство забравил за миг,
ала само юмруци в окови видях
и светините свидни, превърнати в прах.

Тук залеза често бях гледал така
да хвърля позлата със щедра ръка
и по храма да гаснат последни лъчи
все пред моите жадни за хубост очи.

На същия връх застанал бях пак,
но без да се усетя, че спуска се мрак.
О, защо гръм не блесне и цял легион
не рухне безжизнен пред твоя амвон?

Няма идол фалшив да петни тоз олтар,
де Йехова единствен е бил господар.
И макар да са пръснати твоите деца,
вечно властваш ти, Господи, в наште сърца.