Когато Бог поиска невъзможното

Исак се появи в семейството на Авраам и Сара много късно. Те отдавна бяха преминали детеродната възраст. Но Бог им даде син, както беше обещал. А Исаак, чието име означава „смях“, донесе много радост в живота на Авраам.   Но един ден Бог поиска невъзможното от Авраам. Той каза: „Вземи сина си, единствения си син – да, Исаак, когото обичаш толкова много – и отиди в земята на Мория. Иди и го принеси в жертва като всеизгаряне на една от планините, които ще ти покажа” (Битие 22:2 NLT).   Разбира се, знаем как завършва историята. Бог всъщност не изпълни това си искане. Той само изпитваше Авраам. Докато се качваха към мястото на жертвоприношението, Исаак попита баща си къде е жертвеното агне. Авраам отговори пророчески: „Бог ще осигури овен за всеизгарянето, сине мой“ (стих 8 NLT).   Повечето коментатори смятат, че Исак вероятно е бил на възраст между осемнадесет и двадесет години. Така че Исак можеше да каже: „Сега, татко, почакай. Начинът, по който виждам това, е, че ще ме принесеш в жертва. Но аз съм млад. Имам целия си живот пред себе си!“   Стих 8 обаче продължава: „И двамата вървяха заедно.“ Прави чест на Исак, че той се съгласи с Божия план. Баща и син вървяха заедно в единомислие.   Това е идеална илюстрация за случилото се на кръста на Голгота. Мястото, където Авраам се подготви да принесе Исаак, беше същият хълм, където Исус умря за нас на кръста.   Да, Исус доброволно отиде на кръста, но нека също да помним, че Бог Отец Го изпрати там. Бащата трябваше да гледа как Синът Му страда. Бащата трябваше да гледа как Неговият Син е бит до неузнаваемост.   Баща и син действаха заедно. Отец изпрати Сина Си. И Синът доброволно отиде на кръста в изпълнение на Божията воля.