Как празнуваме?

Празници са. Свързваме ги с веселие, приятни емоции, сгодни обстоятелства, в които сърце да ни дойде на място (както се казва). Да се отпуснем, да ни е удобно, да си угодим.   Но защо са Великденските пости? Защо на Пасха, на Шатроразпъване (което е предвестник, предобраз на Великден и обяснява кога е празникът- де факто  Еврейска Пасха и Великден съвпадат винаги,ако не са човешките неща) хората живеят седем дни в колиби, в неудобство?   Защото празникът е спомен, припомняне, смиряване, ограничаване на плътта.    Добре ли Му беше на Господ да се ограничи, влизайки в човешка плът, в шатра (скиния)?   Искаме да празнуваме в славната свобода на чадата на Възкръсналия и Жив Бог?   И евреите искаха да са свободни от робството в Египет.   Но процесът на освобождение мина не само през слава, не само през чудеса, но през опозиция, гонение, неудобства, полеви, почти военен, а впоследствие и военен начин на живот.   Шатри, еднообразна храна, ограничения. Но и неограничено Божие присъствие.   Празници са.   Как празнуваме?   Как покрай тях умуваме?