Има ли смисъл страданието?

В живота преминаваме през различни видове предизвикателства - някои по интензивни от други. Семейни проблеми, здравословни усложнения, личностни кризи, неотговорени въпроси и молитви…    Какво е общото между всички тях? Всичко това носи вътре в себе си някаква доза страдание.  Страданието ми е добре познато. Познавам болката на самотата, както и разочарованието към себе си. Познавам чувството за неудовлетворение, което често следва провалите и паденията ни. Познавам какво е да си роб на пристрастявания и колкото и да се опитваш, да изглежда, че Бог е далеч, а пред теб просто няма изходен път.      Не ми е чуждо и физическото страдание. Когато си заобиколен от четири стени ден след ден и си напълно неспособен да се движиш, докато болките непрестанно се усилват и не те оставяш да мигнеш и за час, придобиваш нова перспектива относно страданието и какво идва с него.    Като християни обичаме да чуваме насърчителни слова и в това няма нищо нередно. Има дни, в които една окуражаваща дума може да ни даде необходимата сила за преминаването през тежки бури. Колкото повече ни се усилва страданието обаче, толкова по-далечни стават обичайните насърчения и тяхната сила постепенно започва да отслабва. Точно в такива ситуации осъзнах, че най-доброто насърчение, което можеш да дадеш на човек в страдание, е да му предоставиш отговор на въпроса: Какъв е смисълът от моето страдание?      Когато болката започва да се усилва, започват и да нахлуват парализиращите въпроси. Къде е Бог? Има ли смисъл от всичкото това страдание? Или е просто едно изгубено време? Защо Бог не ми даде лесен живот? Съгрешил ли съм и това наказание ли е?    Как Бог, който обича хората, допуска страдание? При последния въпрос, в мен се създаде едно противоречие. Знаех, че Бог обича хората. Вярвах го и то без съмнение. Но същевременно, страданието ми тежеше толкова много, че не разбирах как това може да бъде допуснато от един обичаш Баща. Това означаваше само едно: Или Бог не обича толкова много, или има някакво скрито благословение зад страданието ми.    В Римляни 8:28 четем: “Но знаем, че всичко съдейства за добро на тези, които обичат Бога, които са призовани според Неговото намерение.”  Наложи ми се редовно да препрочитам този стих. Трябваше да не изгубвам надеждата си.    Когато едно грозде се смачка, за да се направи от него вино, неговият живот се удължава практически завинаги. Ако не премине през смачкаване, то просто ще умре в края на сезона. Знаех, че подобно нещо прави Бог в моя живот. Удължава и умножава живота в мен.  Знаех, че щом Бог допуска страданието, значи има цел относно подобряването на живота ми.   Ето какво извършва у нас страданието:    Пречиства ни. Както златото преминава през огнената пещ, за да бъде пречистено до пълна чистота, така и страданието ни пречиства от всичко, което ни отравя и ограбва от Божиите благословения и задушава семената, които Словото му сее в нас.    Учи ни Когато сме сами, насред бурята, получаваме мъдрост и учим уроци, които могат трудно да се прочетат в книга. В тези дни стихове, които сме чували немалко пъти оживяват и придобиват съвсем нова дълбочина.    Насочва ни Страданието ни дава нова перспектива относно всяка област в живота. Значимите дарове от Бога изместват по важност незначителните ежедневни проблеми, което ни довежда до мир и ред в мислите и желанията.    Изпитва ни Знаем, че самият Исус премина през изпитания. Ако искаме да имаме Неговото сърце и Неговите мисли, нормално е да очакваме, че ще преминаваме и през предизвикателства, подобни на Неговите. Какъв вид е страданието ни, няма толкова значение, колкото това как реагираме на него. Когато се уповаваме на Него в изпитанията, придобиваме твърдост.    Смирява ни и ни доближава до Него В Псалми 34:18 се казва: “Господ е близо при ония, които са със съкрушено сърце, И спасява ония, които са с разкаян дух.” Бог е близо. Молитвите в ден на страдание, често са много по-искрени и много по-силни. Използвайте тази сила. Търсете Го.   Смекчава сърцата ни и ни прави състрадателни Днес може да се чувствате напълно сами в страданието си, но не сте. Има хора около вас, които ви обичат и ще бъдат подкрепа в ден на нужда. Когато преминете през страданието си, Господ може да ви прати хора, които преминават през подобна на вашата буря. Благодарение на това, че сте минали оттам, вие ще може да им послужите.   Като християни ние сме призовани да носим теготите си заедно. Ако минавате през страдание, знайте, не сте сами. Страданието идва в живота на всеки един човек, но не остава завинаги. Всяко страдание има за цел да бъдеш въздигнат. Христос беше разпънат, за да възкръсне. Така и Бог има план за твоя живот.   Не губи надежда! Смисъл има.