Коя мъдрост търсим

Мъдростта от Бога никога не угнетява. Това не е нейната природа. Тя няма нищо общо с гнета. Така както светлината няма общо с тъмнината. Тя, мъдростта, затова е дошла в света ни. Бог е сътворил с нея микро- и макрокосмоса с радост и веселие. И после каза: "Твърде е добро!"   Точно както вдъхновеният певец отваря гласа си в песен и резбарят гали с длето дървото. Както птицата изгражда съчка по съчка гнездото и звярът довлича отдалече за малките си плячка. Както майката бди над съня на рожбата си. Доброволно и с радостна надежда. Мъдростта не може да държи в себе си несвободата. Тя ѝ е чужда. Тя няма как да вразумява с притеснение и принуждение. Тя е далеч от потисничество и робство.   Мъдростта не причинява мъчение и страдание. Тя може да даде само това, което съдържа в себе си, а то не е ярем и терзание, нито пък тегло  и тирания. То е разум, баланс, мир, свобода, сила и радост.   Мъдростта  е постановила всяка твар на тази земя да има своето порастване, цъфтеж и плод. На времето си и в неговата територия. Защото без полета на вдъхновението,мечтата и волята да се разгърнеш няма разлистване и плод. Без принуда и ярем. Бог така е гарантирал  преминаването ни през този свят. Така мъдростта Му е предначертала стъпките ни.   Сам Бог е изживял радостта да сътвори вселената и нас. С мъдростта Си е подредил смисъла ни да пътуваме през живота. И с наредбите Си е подпечатал гаранцията ни за плод. Мъдростта Си е изписал по страниците на Библията, за да я поглъщаме с очите си.Да се храним с нея като с манна в пустиня. И Светия Си Дух е пратил, за да се упражняваме, утешаваме и съграждаме в мъдрост. И Сина Си е родил в човешка плът, за да ни докаже, че можем да живеем в мъдрост и любов. И възкресил Го е пак  за наша надежда. Защото Бог е против войната, терора и робството. Затова и мъдростта Му е била помощничка в творението. Само роденото от радост и свобода може да устои и даде плод.   Гледам останките на могъщите първи  християнски църкви. Зидове, потънали десетки метри надолу. Руини, камънаци и прах, прегърнати от пролетна зеленина и уханни цветя. Всичко, което Бог е създал, устоява на времето. Цъфти тревата, шумят горите,бродят ветровете и раждат дъждовете си. Ръкопляскат реките, изригват вулканите, люлее се в люлка океанът, блеят агнетата, реят се птиците, раждат се дечицата....    Онова, което човек твори, рано или късно се изхабява, разрушава и умира. Може да е след минути, години или хилядолетия. Но не и което Бог е сътворил! То живее и се подновява, минава през своите сезони и отново възкръсва. Напук на всички войни, бомби, отрови и раздори. Защото великата Му мъдрост е закодирана в творението. Само на нас, човеците е оставил свободата да живеем, приели Неговата любов и мъдрост или отхвърлили я.И възможността да живеем и ние вечно с Него.   Коя мъдрост търсим? Нашата човешка ли, която неминуемо е с примеса на "собственото разбиране и опит"? С добавките на "нашето тълкуване"? С емоцията на раненото ни или понапълняло "его"? И защо ли тогава мъдростта ни понякога е горчива за околните? Или е угнетяваща и тягостна за някого? И опресията ни вместо да изгражда, смачква  човека? Или просто не дава плод? Та нали с разум и за добро го правим?   Божията мъдрост никога не угнетява и укорява.Никога не ще те накара да се чувстваш смазан и да се виждаш недостоен. Никога няма да отреже крилата ти. Никога не ще ти отнеме мечтата. Никога няма да ти нахлузи хомота на "задължителната буква от закона". Любовта в нея и саможертвата стопяват всяко съдене и притеснение.И ако, взирайки се в огледалото на Словото съзреш и сянка от тъга и гнет, знай че около теб или в теб е угнетението. А то е лакмусът, че не си в Божията, а в човешката, несъвършена мъдрост.   Бог мрази гнета и това ни е заръчил не само за сирачето, вдовицата и чужденеца. Той Сам ни изтръгва от бича на угнетителя. И обещава защита  и правосъдие. И още се кълне, ако кривнем по своите си пътеки с мъдрост да ни върне към Себе Си.   Вслушваме ли се в мъдростта на небето? Ако затихне нашият глас, може и да чуем.   "Думите на мъдрите, тихо изговорени се слушат повече от вика на онзи, който властва между безумните" "Тя, мъдростта  е по-скъпоценна от безценни камъни и нищо, което би пожелал ти, не се сравнява с нея. Пътищата ѝ са пътища приятни  и всичките ѝ пътеки - мир. Тя е дърво на живот за тези, които я прегръщат, и блажени са онези, които я държат"