Молитва с отговор

Преди няколко години станах една сутрин с намерението да се подстрижа в подготовка за посещение до Лондон. Но първото писмо, което отворих, ми показа ясно, че не се налага да ходя до Лондон. Затова реших да отложа и подстрижката. Но тогава започна едно необяснимо леко подтикване в съзнанието ми, почти като глас, който казва: „Все пак иди да се подстрижеш. Върви да се подстрижеш.“ Накрая не издържах. Отидох. А моят бръснар по това време беше събрат християнин и човек с много проблеми, на когото брат ми и аз понякога успявахме да помогнем. В момента, в който отворих вратата на работилницата му, той каза: „О, молех се да дойдеш днес.“ И всъщност, ако бях дошъл ден-два по-късно, нямаше да съм му полезен.   Останах смаян, още съм смаян. Но, разбира се, човек не може да докаже неоспорима причинно-следствена връзка между молитвите на бръснаря и моето посещение. Може да е било телепатия. Може да е било инцидент.   Стоях до леглото на жена, чиято бедрена кост беше проядена от рак и която имаше разрастващи се колонии от разсейки и в много други кости. Нужни бяха  трима души, за да я местят в леглото. Лекарите предричаха няколко месеца живот; сестрите (които често знаят по-добре), само няколко седмици. Един добър човек положи ръце върху нея и се помоли. Година по-късно пациентката вървеше (ходеше изправена, през неравен горски терен) и човекът, който направи последните рентгенови снимки, казваше: „Тези кости са здрави като скала. Това е чудо.”   Но отново няма неопровержимо доказателство. Медицината, както признават всички истински лекари, не е точна наука. Не е необходимо да се позоваваме на свръхестественото, за да обясним погрешните прогнози на медицината. Не е нужно, освен ако не решите да вярвате в причинно-следствената връзка между молитвите и възстановяването. Тогава възниква въпросът: „Какъв вид доказателство ще докаже ефикасността на молитвата?“   Това, за което се молим, може да се случи, но как можеш да знаеш, че е нямало да се случи така или иначе? Дори нещото да беше безспорно чудотворно, от това няма да следва, че чудото се е случило благодарение на вашите молитви. Отговорът със сигурност е, че никога няма да достигнем до убедително емпирично доказателство, каквото се намира в науката.    Някои неща се доказват от неизменното еднообразие на нашите преживявания. Законът за гравитацията се установява от факта, че според нашия опит всички тела без изключение му се подчиняват. Но, дори ако всички неща, за които хората са се молили, са се случили (а те не се случват), това няма да докаже ефикасността на молитвата, така както я възприемат християните. Защото молитвата е молба. Същността на молбата, за разлика от принудата, е, че тя може да бъде или да не бъде удовлетворена. И ако едно безкрайно мъдро Същество се вслушва в молбите на ограничени и глупави създания, разбира се, че понякога ще ги изпълни, а понякога ще ги отхвърли. Неизменният „успех“ в молитвата изобщо не би доказал християнската доктрина. Това би доказало нещо много подобно на магия - сила в определени човешки същества да контролират или принуждават хода на природата.   Без съмнение има пасажи в Новия завет, които на пръв поглед може да изглеждат, че обещават неизменно изпълнение на нашите молитви. Но не е възможно те наистина да означават това. Защото в самото сърце на историята срещаме ярък пример за обратното. В Гетсимания най-Светият от всички молители се помоли три пъти определена чаша да Го отмине. Не стана. След този случай можем напълно да отхвърлим идеята, че молитвата се препоръчва като някакъв безпогрешен трик. Други неща се доказват не просто чрез опит, но чрез онези изкуствено създадени опитности, които наричаме експерименти. Може ли това да се приложи за молитвата? Ще подмина възражението, че никой християнин не би могъл да участва в такъв проект, защото му е забранено: „Да не изпитваш Господа, твоя Бог.“ Забранено или не, въпросът е дали това изобщо е възможно?   Следва продължение...